1 После това се яви Натан, за да пророчествува в дните Давидови.
2 Както тлъстина се отделя от мирна жертва, тъй Давид бе отделен измежду синовете Израилеви.
3 Той играеше с лъвовете като с козлета, и с мечките като с агнета.
4 В младините си той не уби ли исполин и не сне ли позора от народа,
5 когато дигна ръка с камък в прашка и свали гордия Голиата?
6 Защото той викна към Господа Всевишни, и Господ даде сила на дясната му ръка - да порази силен във война човек, и да възвиси рога на своя народ.
7 Тъй народът на десетки хиляди го прослави и го възхвали, благославяйки Господа, като достоен за венец на слава:
8 защото той изтреби околните врагове и смири враждебните филистимци, - та дори доднес е съкрушил техния рог.
9 Подир всяко свое дело той принасяше благодарение на Светия Всевишни с хвалебно слово;
10 от все сърце той възпяваше и обичаше своя Създател.
11 И постави пред жертвеника песнопевци, за да услажда песнопението с техния глас.
12 Той даде на празниците благолепие и с точност определи времената, та песнопевците да хвалят светото Негово име и от ранно утро да огласяват светилището.
13 И Господ му прости греховете и възнесе навеки рога му и му дарува царствен завет и славен престол у Израиля.
14 После него се издигна мъдрият негов син и поради баща си живя честито.
15 Соломон царува в мирни дни, защото Бог го успокои от всички страни, за да построи дом в Негово име и да приготви светилище навеки.
16 Колко мъдър си бил ти в младините си и като река пълен с разум!
17 Душата ти покри земята, и ти я напълни със загадъчни притчи;
18 името ти се пренесе до далечните острови, и ти биде любим за твоя мир;
19 за твоите песни и изречения, притчи и изяснения тебе се чудеха земите.
20 В името на Господа Бога, наречен Бог Израилев,
21 ти събра злато като мед, и умножи среброто като олово.
22 Но ти наклони бедрата си към жени и с тялото си тям се пороби;
23 ти тури петно върху славата си и оскверни семето си тъй, че навлече гняв върху децата си, - и те горко оплакваха твоето безумие, - че властта се раздели на две, и от Ефрема произлезе непокорно царство.
24 Но Господ не ще остави милостта Си и не ще разруши ни едно от делата Си, не ще изтреби потомците на Своя избраник и не ще изкорени семето на оногова, който Го е възлюбил.
25 И Той даде на Иакова остатък и на Давида - корен от него.
26 И почина Соломон с отците си
27 и след себе си от своето семе остави на народа безумие,
28 скудоумния Ровоама, който отвърна от себе си народа чрез своя съвет,
29 и Иеровоама, Наватовия син, който вкара в грях Израиля и на Ефрема показа пътя на греха.
30 И доста се умножиха греховете им, тъй че те бяха изпъдени от земята си;
31 и посягаха на всяко зло, докле не дойде върху им отмъщение. |