1 Усърдието за богатство изнурява тялото, и грижата по него отпъжда съня.
2 Усърдна грижа не дава да се дреме, и тежка болест сън отнима.
3 Богатият се трудил, когато е умножавал имотите, - и в покой се насища със своите блага;
4 сиромахът се трудил при немотиите в живота - и в покой остава си оскъден.
5 Който обича злато, не ще бъде оправдан, и който тича подир тление, ще се напълни с него.
6 Мнозина поради злато се подложиха на падение, и гибелта им беше пред лицето им;
7 то е дърво за препънка на ония, които му принасят жертви, и всеки неразбран ще бъде от него уловен.
8 Честит е онзи богаташ, който се е показал безукорен и който не тича подир злато.
9 Кой е той? и ние ще го прославим; защото той е направил чудо в своя народ.
10 Кой е бил изкушаван със злато - и е останал непорочен? Да му бъде това за хвала!
11 Кой е можел да съгреши - и не е съгрешил, да стори зло - и не е сторил?
12 Трайно ще бъде богатството му, и за неговите милостини ще разглася събранието.
13 Кога седнеш на богата трапеза, не разтваряй гърлото си към нея
14 и не казвай: много има на нея! Помни, че лакомо око е лошо нещо.
15 Кое от създаденото е по-завистливо от окото? Затова то плаче за всичко, що види.
16 Накъдето то погледне, не протягай ръка, и не се сблъсквай с него в блюдото.
17 Съди за ближния по себе си и за всяко действие разсъждавай.
18 Яж като човек, що ти е предложено, и не се пресищай, за да те не намразят;
19 от учтивост пръв преставай да ядеш и не бивай лаком, за да не послужиш за съблазън;
20 и ако седнеш всред мнозина, не протягай ръка преди тях.
21 Благовъзпитан човек с малко се задоволява, и затова той на леглото си не страда от задуха.
22 Здрав сън бива при умерен стомах: станеш рано, и душата ти е с тебе;
23 страдание от безсъница и холера и болки в корема има у лаком човек.
24 Ако си се натоварил с ястия, стани от трапезата и отдъхни.
25 Послушай ме, синко, и не ме пренебрегвай - отпосле ще разбереш думите ми.
26 Във всичките си работи бъди предпазлив, и никаква болест не ще те намери.
27 Щедрия на хляб ще благославят устата, и свидетелството на неговата доброта е вярно;
28 против скъперника на хляб ще роптае градът, и свидетелството за неговото скъперничество е справедливо.
29 Към вино не се показвай храбър, защото виното мнозина е погубило.
30 Пещта изпитва якостта на острието чрез каляване; тъй и виното изпитва сърцата на горделиви чрез пиянство.
31 Виното е полезно за човешкия живот, ако се пие умерено.
32 Какъв живот е без вино? То е направено за веселие на човеците.
33 Виното е радост за сърцето и утеха за душата, кога се употребява умерено и навреме,
34 виното е тъга за душата, кога се пие много, при раздразнение и свада.
35 Излишна употреба на вино увеличава яростта на неразумния до препъване, като намалява якостта му и причинява рани.
36 На гощавка при вино не укорявай ближния и го не унижавай във време на веселието му;
37 не му говори оскърбителни думи и не го товари с искания. |
