1 Който обича сина си, нека по-често го наказва, за да се утешава отпосле с него.
2 Който поучава сина си, ще има помощ от него и между познайници ще се хвали с него.
3 Който учи сина си, възбужда завист у врага, а пред приятели ще се радва за него.
4 Умря баща му - и сякаш не е умирал, защото е оставил подире си подобен на себе си;
5 приживе той го е гледал и се е утешавал, и при смъртта си не се е натъжил;
6 за врагове той е оставил в него отмъстител, а за приятели - такъв, който въздава благодарност.
7 Който глези син, ще му превързва раните, и при всеки негов вик ще се вълнува сърцето му.
8 Необязден кон бива упорит, а син, оставен на волята си, става дързък.
9 Гали дете, и то ще те уплаши; играй с него, и то ще те натъжи.
10 Не се смей с него, за да не тъгуваш с него, и после да не скърцаш със зъби.
11 Не му давай воля в младини и не гледай през пръсти на неразумието му.
12 Навеждай врата му в младини и кърши ребрата му, докле е младо, за да не би, като стане упорито, да ти бъде непокорно.
13 Учи сина си и труди се над него, за да нямаш огорчения от неприличните му постъпки.
14 По-добре сиромах, здрав и крепък на сила, нежели богат с изнурено тяло;
15 здравето и благосъстоянието на тялото е по-скъпо от всяко злато, и яко тяло е по-добро от безбройно богатство;
16 няма богатство по-добро от телесно здраве, и няма радост по-висока от сърдечна радост;
17 по-добре смърт, нежели скръбен живот или постоянна болест.
18 Сладкиши, поднесени на затворени уста, е също каквото ястия, сложени на гроб.
19 Каква полза за идола от жертвите? Той нито яде, нито може да мирише;
20 така гоненият от Господа,
21 като гледа с очи и като пъшка, прилича на скопец, който прегръща девица и въздиша.
22 Не се предавай на скръб с душата си и не се мъчи със своята мнителност;
23 веселостта на сърцето е живот на човека, и радостта на мъжа е дългоденствие,
24 обичай душата си и утешавай сърцето си и отмахвай от себе си скръбта,
25 защото скръбта мнозина е убила, а полза от нея няма.
26 Ревнивост и гняв съкращават дните, а грижа докарва преди време старост.
27 Открито и добро сърце се грижи и за своето ядиво. |
