1 Който се до катран допира, ще се очерни, и който с горделив общува, като него ще стане.
2 Не дигай товар по-тежък от силите си, и не общувай с оногова, който е по-силен и по-богат от тебе.
3 Какво общо между гърне и котел? Котелът ще го бутне, и то ще се строши.
4 Богаташът обидил, - и пак той заплашва; сиромахът обиден, - и пак той моли.
5 Ако му си полезен, ще те използува; ако пък осиромашееш, ще те остави.
6 Ако си заможен, ще живее с тебе и ще те изтощи, и сам няма да те съжали.
7 Станеш ли му потребен, - ще те ласкае, ще ти се усмихва и ще ти дава надежда, ще ти говори сладки думи и ще каже: не трябва ли ти нещо?
8 С гощавките си ще те засрами, докле, два-три пъти като те ограби, най- после се подиграе с тебе.
9 След това, като те зърне, ще се отбие от тебе и ще обърне глава, кога те срещне.
10 Внимавай да не бъдеш измамен
11 и да не бъдеш унижен в радостта си.
12 Кога те силен кани, - отбягвай, и той още повече ще те кани.
13 Не се увирай, за да те не отблъсват, и не стой много настрана, за да те не забравят.
14 Не си позволявай да говориш със силния като с равен на тебе, и твърде не вярвай на многото му думи: защото с дългия разговор той ще те изкушава и, уж шегувайки се, ще те изпитва.
15 Немилостив е към себе си онзи, който се не въздържа в думите си; такъв не ще се опази от обида и окови.
16 Бъди предпазлив и твърде внимателен, защото ходиш с падението си.
17 Чуеш ли това в съня си, не заспивай.
18 През целия си живот обичай Господа и викай към Него за твоето спасение.
19 Всяко животно обича подобното на себе си, и всеки човек - ближния си.
20 Всяка плът се съединява по своя род, и човек се прилепя към подобния си.
21 Общува ли вълк с агне? Тъй и грешник не общува с благочестив.
22 Какъв мир има между хиена и куче? И какъв мир - между богат и сиромах?
23 Лов за лъвовете са дивите осли в пустинята, - тъй и сиромасите са пасбища за богати.
24 Смирението е отвратително за горделивия, - тъй и сиромахът е отвратителен за богатия.
25 Кога богат се разклати, поддържат го приятели; а кога сиромах падне, отблъсват го и приятели.
26 Кога богат изпадне в злочестина, у него има много помощници; глупост каза, - и го оправдаха.
27 Изпадне ли сиромах в злочестина, - ще го и нахокат отгоре; каже ли нещо разумно, - не го и слушат.
28 Заговори богат, - и всички млъкват и възхвалят речта му до облаците;
29 заговори сиромах, - и казват: кой е тоя? и ако се спъне, съвсем ще го повалят.
30 Добро е онова богатство, в което няма грях, и лоша е сиромашията в устата на нечестивия.
31 Сърцето на човека изменя лицето му или на добро, или на лошо.
32 Признак на честито сърце е веселото лице, а измислянето притчи е съединено с напрегнато размишление. |
