1 На сто четирийсет и деветата година дойде слух до ония, които бяха с Иуда, че Антиох Евпатор иде против Иудея с голяма войска,
2 и с него - Лисий, настойник и държавен управник, и у всекиго - елинска войска: сто и десет хиляди пешаци, пет хиляди и триста конници, двайсет и два слона и триста колесници с коси.
3 Към тях се присъединил и Менелай, подбуждайки с голяма преструвка Антиоха, не за да спаси отечеството, а с надежда да получи началството.
4 Но Царят на царете подигна гнева на Антиоха против престъпника, и когато Лисий обясни, че Менелай бил виновник на всички злини, той заповядал да го отведат в Берия и по тамошния обичай да го погубят.
5 В онова място се намира кула петдесет лакти, пълна с пепел; в нея имаше един уред, който се обръщаше кръгом и се спускаше в пепелта.
6 Там винаги хвърлят за погубване виновния в светотатство или оногова, който е прекрачил мярата на други злини.
7 С такава смърт се падна на тоя нечестив Менелай да умре и да не бъде погребан в земята, - и твърде справедливо.
8 Защото, след като бе извършил много грехове против Господния олтар, чиито огън и пепел бяха свети, в пепел и намери смъртта си.
9 Между това царят, ожесточен в своите замисли, продължаваше похода, с намерение да причини на иудеите бедствия по-лоши от ония, които бяха при баща му.
10 Като узна за това Иуда, поръча народу денем и нощем да призовава Господа, щото Той и сега, както преди, да им яви помощта Си при тая опасност, за тях да бъдат лишени от закон, от отечество и от светия храм,
11 и да не остави народа, едва поуспокоен, да го поробят злохулни езичници.
12 Всички единодушно изпълниха това и три дни наред с плач и пост и коленопреклонно се молиха непрестанно на милосърдния Господ; тогава Иуда, като ги насърчи, поръча им да бъдат готови.
13 А като остана със старейшините насаме, държа съвет и реши, преди царската войска да влезе в Иудея и да превземе града, да излезе и да свърши делото с Господня помощ.
14 Като предостави да се грижи за делото Създателят на света и насърчи ония, които бяха с него, да се бият храбро - до смърт - за законите, храма, града, отечеството и гражданските права, той разположи войската около Модин.
15 След като даде на тия, които бяха с него, условна кличка "Божия победа", спусна се с отбор силни младежи нощем върху царската шатра, уби от войската до четири хиляди души и, освен това - най-големия слон заедно с войниците на него.
16 Най-после, като вселиха във войската страх и смущение, те благополучно се оттеглиха.
17 Това стана на разсъмване, при Господня закрила.
18 А царят, като узна от опит храбростта на иудеите, опита се да завладее местата с хитрост.
19 Той приближи до Ветсура, яка иудейска крепост, но беше обърнат в бяг и претърпя поражение и загуби;
20 а Иуда провождаше на ония, що бяха в крепостта, всичко потребно.
21 Някой си Родок от иудейската войска обади на неприятелите за тая тайна, но биде намерен, хванат и затворен.
22 Втори път влезе царят в преговори с ветсурските жители, даде им десница и те му подадоха, оттегли се и се обърна против ония, що бяха с Иуда, ала биде победен.
23 А като се научи, че Филип, който бе оставен за управител в Антиохия, се отметнал, той се смути; почна да води преговори с иудеите, подчини се и се кле да изпълни всички справедливи искания; след това се примири с тях и принесе жертва, почете храма и показа милост към града,
24 прие Макавея и го постави за военачалник от Птолемаида дори до Герин.
25 След това отиде в Птолемаида: птолемаидци бяха недоволни от договора, негодуваха против условията и искаха да ги отменят.
26 А Лисий, като се възкачи на съдийското място, защищаваше се, както можеше, придума народа, укроти го, направи го благосклонен и тръгна за Антиохия. Тъй се свърши походът и връщането на царя. |
