Синодалната Библия, 2-а Макавейска, Глава 5. is available here: https://www.bible.promo/chapters.php?id=11267&pid=74&tid=2&bid=72
Holy Bible project logo icon
FREE OFF-line Bible for Android Get Bible on Google Play QR Code Android Bible

Holy Bible
for Android

is a powerful Bible Reader which has possibility to download different versions of Bible to your Android device.

Bible Verses
for Android

Bible verses includes the best bible quotes in more than 35 languages

Pear Bible KJV
for Android

is an amazing mobile version of King James Bible that will help you to read this excellent book in any place you want.

Pear Bible BBE
for Android

is an amazing mobile version of Bible in Basic English that will help you to read this excellent book in any place you want.

Pear Bible ASV
for Android

is an amazing mobile version of American Standard Version Bible that will help you to read this excellent book in any place you want.

BIBLE VERSIONS / Синодалната Библия / Новият завет / 2-а Макавейска

Синодалната Библия - 1924

1-а Макавейска 2-а Макавейска 3-а Макавейска

Глава 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15

1 Около това време Антиох предприе друг поход в Египет.

2 Случи се, че над целия град почти през четирийсет дена се виждаха във въздуха конници в златни дрехи и въоръжени с копия, подобно на войници,

3 стройни чети конници, нападения, отстъпвания от една и друга страна, обръщане на щитове, множество копия и замахи с мечове, хвърляне стрели, блясък на златна обружа и всякакъв вид оръжие.

4 Затова всички се молеха, това явление да бъде за добро.

5 Когато след това се разнесе мълва, че уж Антиох умрял, Иасон събра не по-малко от хиляда души и нападна внезапно на града; щом се качиха на стените, и градът биде превзет, Менелай побягна в крепостта.

6 А Иасон без пощада лееше кърви между своите съграждани, без да мисли, че успех против еднородци е най-голяма злочестина, и си въобразяваше, че спечели победа над врагове, а не над еднородци.

7 Впрочем, той не стигна до началство, а край на злите му замисли беше туй, че той позорно като беглец отиде пак в Амонитската земя.

8 Краят на злобния му живот беше това, че, обвинен пред арабийския владетел Арета, той бягаше от град на град, от всички гонен и мразен, като отстъпник от законите, и, презиран като враг на отечество и на съграждани, биде изгонен в Египет.

9 Оня, който изгони толкова много люде из отечеството, сам загина в чужда страна, като отиде при лакедемонците с надежда да намери у тях прибежище, поради сродния си произход.

10 Оня, който бе оставил мнозина без погребение, сам остана неоплакан и неудостоен ни с погребение, ни с отечествен гроб.

11 Когато царят се научи за всичко станало, помисли, че Иудея се отмята от него; дигна се от Египет с разсвирепяла душа и превзе града с въоръжена ръка.

12 Той заповяда на войниците да бият безпощадно всички, които се случат, и да убиват ония, които се крият по къщите.

13 Тъй избиха млади и стари, умъртвиха мъже, жени и деца, заклаха девици и младенци.

14 В три дни загинаха осемдесет хиляди: четирийсет хиляди паднаха от ръката на убийците, а не по-малко от убитите имаше продадени.

15 Но и от това незадоволен, той дръзна да влезе в най-светия по цяла земя храм, имайки за водач Менелая, тоя предател на закони и отечество.

16 Той вземаше с мръсни ръце свещените съдове и други вещи, подарени от други царе за възвеличаване, слава и чест на светото място, грабеше ги с нечестиви ръце и ги раздаваше.

17 Възгордя се Антиох в мислите си, не разбирайки, че Господ за кратко време се бе разгневил поради греховете на обитаващите в града, за което това място без пригледване остана.

18 Да не бяха те отрупани с много грехове, то като Илиодора, който бе пратен от цар Селевка да прегледа съкровищницата, и той, щом би се втурнал, би бил веднага наказан и би се оставил от дързостта си.

19 Но Господ е избрал не за мястото народа, а за народа - това място.

20 Затова и самото място, след като стана причастно в сполетелите народа злочестини, взе дял от Божиите добрини и, макар да беше напуснато от Всемогъщия в гняв, пак, с умилостивение на Върховния Владика, се въздигна в цялата си слава.

21 И тъй, Антиох, като задигна от храма хиляда и осемстотин таланта, бързо се оттегли в Антиохия, мислейки, в своята гордост, че е възможно да се направи земята плавателна и морето сухопътно.

22 Между това той остави надзорници да угнетяват народа, в Иерусалим - Филипа, родом фригиец, а по нрав по-жесток и от оногова, който го е поставил,

23 а в Гаризин - Андроника, и още Менелая, който надмина другите по злоба към жителите и беше враждебно настроен към иудейските граждани.

24 Той проводи виновника на нечестието - Аполония, с двайсет и две хиляди души войска, като заповяда да избият всички възрастни, а жените и децата да продават.

25 Когато дойде в Иерусалим, той престорено пази мир; чака до светия съботен ден и, като издебна иудеите във време на празничната почивка, заповяда на людете си да се въоръжат.

26 Всички, които бяха излезли да гледат, той изби и, като се втурна с войската в града, изкла много народ.

27 А Иуда Макавей, десети от рода си, се отстрани в пустинята и живееше със своите привърженици по планините като зверовете, хранейки се с трева, за да не стане причастник в осквернението.

<< ← Prev Top Next → >>