1 Между това цар Антиох, като минаваше през горните области, узна, че има в Персия град, на име Елимаис, прочут с богатство, със сребро и злато,
2 и в него - храм, твърде богат, и че там има златни покривки, брони и оръжия, оставени от Александра, син на Филипа, македонски цар, който пръв се възцари над елините.
3 И той дойде и се мъчеше да превземе тоя град и да го ограби, но не можа, защото гражданите узнаха намерението му.
4 Те се дигнаха против него с войска, и той побягна оттам с голяма скръб и отиде във Вавилон.
5 Тогава в Персия дойде някой си при него и извести, че пълчищата, които бяха ходили в земята на Иуда, са разбити,
6 че Лисий вървял със силна войска най-напред от всички, но бил разбит от иудеите, и те се усилили и с оръжие, и с войска, и с много плячка, която взели от разбитите от тях войски,
7 и че разрушили гнусотията, която той бе въздигнал над жертвеника в Иерусалим, а светилището, както по-преди, обградили с високи стени, също и Ветсура, негов град.
8 Когато чу царят тия думи, силно се уплаши и се разтревожи, падна в легло и изнемощя от скръб, защото не му се сбъдна това, що желаеше.
9 И много дни прекара там той, защото в него се подновяваше голямата скръб; той мислеше, че умира.
10 Тогава свика всичките си приятели и им каза: "избяга сънят от очите ми, и сърцето ми изнемогна от скръб.
11 И казах в сърце си: до каква скръб дойдох аз, и колко голямо е смущението, в което сега се намирам! А бях аз полезен и любим в моето владение.
12 Но сега си спомням злодеянията, които извърших в Иерусалим, и как взех всички намиращи се в него златни и сребърни съдове и пращах да изтребват напразно обитателите на Иудея.
13 Сега познах, че заради това ме постигнаха тия беди, - и ето, аз загивам от голяма скръб в чужда земя".
14 И повика Филипа, едного от своите приятели, и го тури управител над цялото си царство;
15 даде му корона, царската си дреха и пръстен, за да ръководи сина му Антиоха, и да го възпитава за царуване.
16 И умря цар Антиох в сто четирийсет и деветата година.
17 Когато Лисий узна, че царят умря, тури вместо него на царството сина му Антиоха, когото бе възпитавал в младостта му, и му даде име Евпатор.
18 Между това намиращите се в крепостта притискаха Израиля около светилището и винаги се стараеха да му пакостят, а на езичниците да служат за опора;
19 тогава Иуда реши да ги изгони - и свика цял народ, за да ги обсади.
20 Всички се събраха и ги обсадиха в сто и петдесетата година, и поставиха срещу тях стрелометни оръдия и машини.
21 Но някои от обсадените излязоха, и към тях се присъединиха някои от нечестивите израилтяни;
22 отидоха те при царя и казаха: "докога ти не ще отсъдиш и не ще отмъстиш за нашите братя?
23 Ние се съгласихме да служим на баща ти, да ходим по заповедите му и да изпълняваме неговите повели;
24 а синовете на нашия народ обсадиха крепостта и заради това се отстраняват от нас, и когото от нас намерят, умъртвяват и нашите имущества разграбват;
25 и не само връз нас простряха ръка, но и върху всички наши предели.
26 И ето, те сега обсадиха крепостта в Иерусалим, за да я превземат, а светилището и Ветсура укрепиха.
27 Ако не побързаш да ги изпревариш, те ще направят повече от това, и тогава не ще можеш да ги удържиш".
28 Като чу това, царят се разгневи и събра всичките си приятели, началниците на войската си и началниците на конницата;
29 дойдоха при него наемни войски и из другите царства и от морските острови,
30 тъй че броят на войските му беше: сто хиляди пешаци, двайсет хиляди ездачи и трийсет и два слона, обучени на война.
31 След това минаха през Идумея, разположиха се на стан срещу Ветсура и се биха много дни и устроиха машини; но те излязоха и ги изгориха с огън и се удариха мъжки.
32 Тогава Иуда отстъпи от крепостта и разположи стан във Ветсахар, срещу царския стан.
33 А царят, като стана рано сутринта, бързо тръгна с войската си по пътя към Ветсахар; приготвиха се войските за бой и затръбиха с тръби.
34 На слоновете показваха сок от грозде и черници, за да ги възбудят към битка,
35 разделиха тия животни на чети и присъединиха при всеки слон по хиляда мъже в железни ризници и с медни шлемове на главите; освен това бидоха назначени при всеки слон по петстотин отбор ездачи;
36 те се спираха своевременно там, дето беше слонът, и, накъдето той тръгваше, тръгваха и те заедно, без да отстъпват от него.
37 При това на тях имаше яки дървени кули, които покриваха всеки слон, прикрепени върху тях с ремъци, и във всяка от тях - по трийсет и двама яки мъже, които се сражаваха върху тях, и при слона беше индиецът му.
38 Останалите пък конници разместиха тук-там от двете страни на пълчището, за да дават знакове и да подкрепят в тесни места.
39 Когато слънцето удари в златните и медните щитове, от тях заблестяха планините и светнаха като огнени светила.
40 Част от царската войска бе разтегната по високите планини, а други - по ниските места, - и вървяха те твърдо и стройно.
41 И смутиха се всички, които чуха шума на множеството им и вървежа на такова пълчище и звека на оръжията, защото войската беше твърде голяма и силна.
42 И влезе Иуда и войската му в сражение, - и паднаха от царското пълчище шестстотин мъже.
43 Тогава Елеазар, син на Саварана, видя един слон покрит с царска броня, който надминаваше всички, и изглеждаше, че върху него е царят;
44 той пожертвува себе си, за да спаси своя народ и да си спечели вечно име:
45 смело притърча към него всред отряда, като убиваше надясно и наляво, и се разбягваха от него насам и нататък;
46 и се притече той под оня слон, легна под него и го уби, и слонът падна връз него на земята, и той умря там.
47 Но като видяха силата на царското пълчище и напъна на войските, иудеите се отклониха от тях.
48 Царските пък войски отидоха срещу тях против Иерусалим: царят отправи войските си против Иудея и планина Сион.
49 И свърза той мир с людете във Ветсура, които излязоха из града: те нямаха храна, за да се държат в него обсадени, защото беше съботна година за земята.
50 Царят завладя Ветсура и остави в нея стража да я пази.
51 След това много дни обсажда светилището и тури там стрелометни оръдия и машини, огнехвъргачки, каменохвъргачки и копиехвъргачки, за да хвърлят стрели и камъни.
52 Но и иудеите поставиха машини против техните машини и се сражаваха много дни;
53 храна пък не остана в скривалищата, защото беше седма година, и избягалите в Иудея, за да се спасят от езичниците, изядоха останалия запас;
54 при светилището останаха малцина мъже, защото гладът надви, а другите се разотидоха всеки в своето място.
55 Чу Лисий, че Филип, комуто цар Антиох още приживе бе поръчал да възпитава за царуване сина му Антиоха,
56 се върнал от Персия и Мидия и с него - войските, които бяха ходили с царя, и че той се домогва да поеме сам работите на царството.
57 Затуй бързо отиде и каза на царя, на военачалниците и на велможите: "ние всеки ден търпим оскъдия, и храните у нас са малко, а мястото, което обсаждаме, е силно, между това върху нас лежи и грижата за царството.
58 Нека, прочее, подадем десница на тия люде и да свържем с тях мир и с целия им народ,
59 и да ги оставим да постъпват според техните закони, както по-преди, защото заради своите закони, които ние отменихме, те се разгневиха и направиха всичко това".
60 И одобри царят и началниците тия думи, и прати при тях, за да свържат мир, което те и приеха;
61 и закле им се царят и началниците. След това те излязоха из крепостта.
62 И възлезе царят на планина Сион и, като разгледа укреплението на мястото, отметна се от клетвата си, с която се закле, и заповяда да съборят стените наоколо.
63 После бързо тръгна и, като се върна в Антиохия, намери, че Филип владее града, воюва с него и със сила превзе града. |
