1 И рече Рафаил на Товия: ти знаеш, брате, в какво положение остави баща си;
2 да идем напред, преди жена ти, и да приготвим жилище,
3 а ти вземи в ръка и рибената жлъчка. И тръгнаха: след тях затърча и кучето.
4 В това време Ана седеше и се вглеждаше по пътя за сина си,
5 и, като забележи, че иде, каза на баща му: ето, иде син ти и човекът, който тръгна с него.
6 Рафаил рече: зная, Товие, че на баща ти ще се отворят очите;
7 ти само намажи с жлъчката очите му, и той, като усети лютина, ще ги отрие, и ще паднат белите петна, и той ще те види.
8 Ана се затече, хвърли се сину си на шията и му рече: видях те, чедо, - сега мога и да умра. И двамата заплакаха.
9 А Товит дойде при вратата и се спъна, но син му се притече до него и подхвана баща си,
10 и натърка с жлъчката очите на баща си и рече: ободри се, татко!
11 Залютя му на очите, и той ги отри,
12 и белите петна паднаха от краищата на очите му. Като видя сина си, той падна на шията му,
13 заплака и рече: благословен Ти, Боже, и благословено Твоето име вовеки, и благословени всичките Твои свети Ангели!
14 Защото Ти ме наказа и помилува. Ето, виждам сина си Товия. - И син му влезе радостно и разказа на баща си за чудните работи, що се бяха случили с него в Мидия.
15 И Товит излезе, та посрещна снаха си при портите на Ниневия, като се радваше и благославяше Бога. Ония, които видяха, че той иде, чудеха се, как е прогледал.
16 И Товит изповяда пред тях, че Бог го е помилувал. Когато се приближи Товит до снаха си Сара, благослови я и каза: добре дошла, дъще! Благословен Бог, Който те доведе при нас, и благословени баща ти и майка ти! Зарадваха се и всичките му братя в Ниневия.
17 И дойде Ахиахар и братанецът му Насвас
18 и весело празнуваха сватбата на Товия седем дена. |
