1 Цар Дарий даде голяма гощавка на своите поданици, на домашните си и на всички велможи на Мидия и Персия,
2 и на всички сатрапи, военачалници и началници на подвластните му страни от Индия дори до Етиопия - в сто двайсет и седем сатрапии.
3 Па ядоха, пиха, наситиха се и се разотидоха; а цар Дарий отиде в спалнята си, спа и сетне се събуди.
4 В това време трима младежи телопазители, които пазеха тялото царево, казаха си един другиму:
5 нека всеки от нас каже една дума за това, що е най-силно от всичко. И чиято дума излезе по-умна от другите, нему цар Дарий ще даде големи дарове и голяма награда,
6 и той ще се облича с багреница, ще пие от златни съдове, ще спи на злато, ще се вози в колесница, карана от коне със златни юзди, ще носи на глава превръзка от висон и огърлие на шия,
7 ще седне втори след Дария за своята мъдрост и ще се нарича Дариев роднина.
8 И веднага, като написа всеки думата си, запечатаха я и туриха под възглавието на цар Дария, казвайки:
9 като стане царят, ще му подадат това писано, и за когото признае царят и тримата велможи персийски, че думата му е по-умна, нему ще се даде преднина, както е написано.
10 Един написа: от всичко най-силно е виното.
11 Вторият написа: най-силен е царят.
12 Третият написа: по-силни са жените, ала над всичко одържа победа истината.
13 И ето, кога царят стана, подадоха му това писано, и той го прочете.
14 И проводи да повикат всички персийски и мидийски велможи, всички сатрапи, военачалници, областеначалници и съветници,
15 па седна в съвещателната палата, и прочетоха пред него писаното.
16 И каза: повикайте тия младежи, нека те обяснят думите си. Повикаха ги и влязоха.
17 И каза им: обяснете ни написаното. - Начена първият, който казваше за силата на виното, и говори тъй:
18 О, мъже, колко е силно виното! То довежда в помрачение ума на всички, които го пият;
19 то прави ума на цар и сиромах, на роб и свободен, на беден и богат, еднакъв ум;
20 и превръща всякой ум на радост и веселие, та човек забравя всяка скръб и всеки дълг,
21 и всички сърца прави то богати, тъй че никой не мисли ни за цар, ни за сатрап, а всекиго принуждава да говори за своите таланти.
22 Кога се напият, забравят приязън към приятели и братя и веднага вадят нож,
23 а кога изтрезнеят от виното, не помнят, какво са вършили.
24 О, мъже, не е ли от всичко най-силно виното, щом кара към такива постъпки? И, като каза това, млъкна. |
