1 Яков, слуга на Бога и на Господ Иисус Христос, до дванадесетте пръснати племена: Поздрав!
2 Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изкушения,
3 като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.
4 А твърдостта нека има съвършено дело, за да бъдете съвършени и завършени, без никакъв недостатък.
5 Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, който дава на всички щедро и без да упреква, и ще му се даде.
6 Но да моли с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, която се тласка и блъска от ветровете.
7 Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,
8 защото колебливият е непостоянен във всичките си пътища.
9 Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали в своето възвишаване,
10 а богатият – в смиряването си, защото ще прецъфти като цвета на тревата.
11 Защото слънцето изгря със зноя си, тревата изсъхна, цветът й окапа и красотата на изгледа й загина; така и богатият ще повехне в пътищата си.
12 Блажен онзи човек, който издържа изкушение; защото, като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, който Господ е обещал на онези, които Го любят.
13 Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава.
14 А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст;
15 и тогава, когато страстта зачене, ражда грях; а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.
16 Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя,
17 всяко дадено добро и всеки съвършен дар е от горе и слиза от Отца на светлините, в когото няма изменение, нито сянка от промяна.
18 От Собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.
19 И така, възлюбени мои братя, нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;
20 защото човешкият гняв не върши Божията правда.
21 Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви.
22 Бъдете обаче изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си.
23 Защото, ако някой е слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото,
24 понеже се оглежда и си отива, и веднага забравя какъв е бил.
25 Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянства, който не е забравлив слушател, а изпълнител на делото, ще бъде блажен в това, което прави.
26 Ако някой счита себе си за благочестив, но не обуздава езика си, а мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.
27 Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това – да наглежда човек сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света. |
