1 Бог, след като в старо време много пъти и по много начини говори на отците чрез пророците,
2 в последните тия дни говори ни чрез Сина, Когото постави за наследник на всичко, чрез Когото сътвори и вековете
3 и Който, бидейки сияние на славата и образ на Неговата ипостас и държейки всичко с мощното Си слово, след като чрез Себе Си очисти греховете ни, седна отдясно на престола на величието във висините
4 и стана толкова по-горен от Ангелите, колкото по-славно от тях име е наследил.
5 Защото кому от Ангелите някога Бог е казал: "Син Мой си Ти, Аз днес Те родих". И пак: "Аз ще Му бъда Отец, а Той ще Ми бъде Син"?
6 Също, кога въвежда Първородния във вселената, казва: "да Му се поклонят всички Ангели Божии".
7 За Ангелите е казано: "Ти правиш Ангелите Си ветрове, и служителите Си огнен пламък";
8 а за Сина: "Твоят престол, Боже, е вечен; жезълът на правотата е жезъл на Твоето царство.
9 Ти обикна правдата и намрази беззаконието; затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници".
10 И пак; "в начало Ти, Господи, си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце;
11 те ще загинат, Ти пребъдваш; всички ще овехтеят като дреха;
12 ще ги свиеш като наметало, и те ще се изменят: но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат".
13 А кому от Ангелите някога Бог е казал: "седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти"?
14 Нали те всички са духове служебни, провождани да служат на ония, които ще наследят спасение? |
