1 Поради това, като не можехме вече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина,
2 и изпроводихме Тимотея, наш брат и Божий служител и наш сътрудник в Христовото благовестие, за да ви укрепи и утеши във вярата ви,
3 та да се не смущава никой в тия скърби; защото сами знаете, че за това сме отредени.
4 Защото ние, и когато бяхме при вас, предсказвахме ви, че ще страдаме, както се и случи, и вие знаете.
5 Поради това и аз, като не можех вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би някак да ви е изкусил изкусителят, та да отиде напразно нашият труд.
6 Но сега, след като от вас дойде Тимотей при нас и ни донесе добра вест за вашата вяра и любов, и че винаги имате добър спомен за нас и копнеете да ни видите, както и ние вас, -
7 ние, при всичката ни скръб и нужда, се утешихме за вас, братя, с вашата вяра;
8 защото ние сме живи сега, когато вие стоите в Господа.
9 Каква благодарност, наистина, можем да въздадем Богу за вас, за всичката радост, с която се радваме поради вас пред нашия Бог,
10 като денем и нощем твърде усърдно се молим, за да видим лицето ви и да допълним недостига на вашата вяра!
11 А Сам Бог и Отец наш и Господ наш Иисус Христос да насочи пътя ни към вас.
12 Вам пък Господ да наспори и преумножи любовта един към друг и към всички, каквато имаме и ние към вас,
13 за да утвърди сърцата ви да бъдат непорочни в светост пред Бога и Отца нашего, при дохождането на Господа нашего Иисуса Христа с всичките Му светии. Амин. |
