1 Сам аз, Павел, смирен, кога съм лично помежду ви, а смел спрямо вас, кога съм далеч, убеждавам ви с Христова кротост и благост.
2 Моля не ме заставяйте и кога съм при вас да прибягна към оная твърда смелост, що смятам да употребя против някои, които мислят, че ние постъпваме по плът.
3 Защото, ако и да ходим в плът, не плътски воюваме.
4 Оръжията на нашето воюване не са плътски, но с помощта Божия са силни да разрушават твърдини: с тях ние унищожаваме замисли,
5 и всяко превъзнасяне, що въстава срещу познанието Божие, и пленяваме всеки разум, за да бъде покорен на Христа,
6 и готови сме да накажем всяка непослушност, когато вашето послушание стане пълно.
7 На вънкашност ли гледате? Който е уверен в себе си, че е Христов, нека пак от себе си съди, че, както той е Христов, тъй и ние сме Христови.
8 Защото, ако би и нещо повече да се похваля с нашата власт, която ни даде Господ за ваше съзидване, а не разстройване, няма да се посрамя.
9 Но, за да не помисли някой, че ви заплашвам с послания, -
10 понеже в посланията си, каже, е строг и силен, но при личното си присъствие слаб, и речта му нищо и никаква, -
11 такъв нека знае, че каквито сме на думи в посланията си, кога отсъствуваме, такива сме и на дело, кога присъствуваме.
12 Защото не смеем да се броим или да се сравняваме с някои от ония, които сами се препоръчват: те не разбират, че се мерят сами със себе си и се сравняват със себе си.
13 Ние, обаче, не без мярка ще се похвалим, а според мярката на определения нам от Бога дял за достигане дори и до вас.
14 Защото не като нестигнали до вас ние се напрягаме, понеже достигнахме и до вас с благовестието Христово;
15 ние не се хвалим без мярка с чужди трудове, но се надяваме, като расте вярата ви, да се възвеличим премного сред вас според дела ни,
16 тъй че и по-далеч от вас да проповядваме Евангелието, а не да се хвалим с готовото в чужди дял.
17 "Който се хвали, с Господа да се хвали".
18 Защото не тоя, който се сам хвали, е достоен, а оня, когото Господ хвали. |
