1 Що се пък отнася до идоложертвените храни, мислим, че всички имаме знание. - Добре, но знанието възгордява, а любовта назидава.
2 Ако някой мисли, че знае нещо, той още нищо не е тъй узнал, както трябва да знае.
3 Ако пък някой люби Бога, той е познат от Него.
4 - Колкото за ядене идолски жертви знаем, че идолът е нищо в света и че други бог няма, освен Единаго Бога.
5 Защото, макар и да има само по име богове, било на небето, било на земята (както и има много богове и много господевци), -
6 ние обаче имаме един Бог Отец, от Когото е всичко, и ние сме у Него, и един Господ Иисус Христос, чрез Когото е всичко и ние сме чрез Него.
7 - Добре, но не у всички има това знание; някои с досегашните си понятия за идолите ядат идоложертвено като идолски жертви, и съвестта им, бидейки немощна, се осквернява.
8 Храната не ни приближава към Бога, защото, нито ако ядем, печелим, нито ако не ядем, губим.
9 Пазете се обаче, да не би някак тая ваша свобода стане съблазън за немощните.
10 Защото, ако някой види, че ти, който разбираш, седиш на трапеза в капище, то неговата съвест, като на немощен, не ще ли го насърчи да яде идолски жертви?
11 И при твоето разбиране ще загине немощният брат, за когото е умрял Христос.
12 А като грешите тъй против братята и биете немощната им съвест, вие грешите против Христа.
13 Затова, щом храната съблазнява брата ми, няма да ям месо никога, за да не съблазня брата си. |
