1 О А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му рече във видение; Анание! А той рече; Ето ме, Господи.
2 О И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божия Син.
3 О Но братята, като разбраха това, заведоха го в Кесария и изпратиха го в Тарс.
4 И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо ме гониш?
5 А той рече: Кой си ти, Господи? И той отговори: Аз съм Исус, когото ти гониш.
6 Но стани, влез в града, и ще ти се каже какво трябва да правиш.
Saul\'s Conversion 7 А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого.
8 И Савел стана от земята, и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и водеха го за ръка та го въведоха в Дамаск.
9 И прекара три дни без да види, и не яде нито пи.
11 И Господ му рече: Стани та иди на улицата, която се нарича Права, и попитай в къщата на Юда за един Тарсянин на име Савел; защото, ето, той се моли;
12 и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него за да прогледа.
13 Но Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на твоите светии в Ерусалим.
14 И тука имал власт от първосвещениците да върже всички, които призовават твоето име.
15 А Господ му рече: Иди, защото той ми е съд избран да разгласява моето име пред народите и царе и пред Израиляните;
16 защото аз ще му покажа колко много той трябва да пострада за името ми.
17 И тъй, Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, рече: Брате Савле, Господ ме изпрати,_
18 И начаса паднаха от очите му като люспи, и той прогледа; и стана та се кръсти.
19 А като похапна, доби сила, и преседя няколко дни с учениците в Дамаск.
21 И всички, които го слушаха, се удивляваха, и казваха: Не е ли тоя, който в Ерусалим съсипвал тия, които призовавали това име, и дошъл тука за да закара такива вързани при първосвещениците?
22 А Савел се засилваше още повече, и преодоляваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че това е Христос.
23 И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият;
24 но техният заговор стана известен на Савла. И те даже вардеха портите деня и нощя за да го убият,
25 но учениците му го взеха през нощта и го свалиха през стената, като го спуснаха с кош.
26 И когато дойде в Ерусалим, той се стараеше да дружи с учениците; но всички се боеха от него, понеже не вярваха че е ученик.
27 Но Варнава го взе та то доведе при апостолите, и разказа им как бил видял Господа по пътя, и че му говорил, и как в Дамаск дързостно проповядвал в Исусовото име.
28 И той влизаше и излизаше с тях в Ерусалим, като дързостно проповядваше в Господнето име.
29 И говореше и се препираше с гръцките Юдеи. а те търсеха случай да го убият.
31 И тъй по цяла Юдея, Галилея и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и, като ходеше в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, се умножаваше.
32 И Петър, като обикаляше всичките вярващи, слезе и светиите, които живееха в Лида.
33 И там намери един човек на име Еней, който бе пазел легло осем години, понеже беше парализиран.
34 И Петър му рече: Енее, Исус Христос те изцелява; стани, направи леглото си. И веднага той стана.
35 И всички, които живееха в Лида и в Саронското поле видяха, и се обърнаха към Господа.
36 А в Иопия имаше една ученица на име Тавита (което значи Сърна). Тая жена вършеше много добри дела и благодеяния.
37 И през тия дни тя се разболя и умря; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая.
38 И понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама човека да го помолят: Не се бави да дойдеш при нас.
39 И Петър стана и отиде с тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всичките вдовици стояха около него та плачеха, и, му показваха многото ризи и дрехи, които правеше Сърна когато бе с тях.
40 А Петър изкара всички навън, коленичи та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани. И тя отвори очите си, и като видя Петра, седна.
41 И той и подаде ръка и я изправи; после повика светиите и вдовиците и представи им я жива.
42 И това стана известно по цяла Иопия; и мнозина повярваха в Господа.
43 А Петър преседя дълго време в Иопия у някого си Симон. |