1 И каза на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез когото идват!
2 По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на шията му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тези малките.
3 Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае, прости му.
4 И седем пъти на ден ако ти съгреши и седем пъти се обърне към теб и каже: Покайвам се! – прощавай му.
5 И апостолите рекоха на Господа: Прибави ни вяра.
6 А Господ каза: Ако имате вяра колкото синапено зърно, щяхте да кажете на тази черница: Изкорени се и се насади в морето; и тя щеше да послуша.
7 А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му каже веднага, щом си дойде от нива: Ела и седни да ядеш?
8 Няма ли вместо това да му каже: Приготви нещо да вечерям, препаши се и ми пошетай, докато ям и пия, а ти ще ядеш и пиеш след това?
9 Нима ще благодари на слугата за това, че е свършил каквото е било заповядано? (Не мисля.)
10 Също така и вие, когато извършите всичко, което ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.
11 И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше между Самария и Галилея.
12 И когато влизаше в едно село, Го срещнаха десет души прокажени, които, като се спряха надалеч,
13 извикаха със силен глас, казвайки: Иисусе, Наставниче, смили се над нас!
14 И като ги видя, им каза: Идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, се очистиха.
15 А един от тях, като видя, че е изцелен, се върна и със силен глас славеше Бога,
16 и падна на лице при краката на Иисус, и Му благодареше. И той беше самарянин.
17 А Иисус в отговор му каза: Нали се очистиха десетимата? А къде са деветимата?
18 Не се ли намериха и други да се върнат и да въздадат слава на Бога освен този другоплеменник?
19 И му каза: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.
20 А когато беше попитан от фарисеите кога ще дойде Божието царство, Иисус в отговор им каза: Божието царство не идва така, че да се забелязва;
21 нито ще кажат: Ето, тук или там – защото, ето, Божието царство е сред вас.
22 И каза на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син, и няма да видите.
23 И като ви кажат: Ето, тук или там – да не отидете, нито да тичате след тях.
24 Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на небето, свети до другия край на небето, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.
25 Но първо Той трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от това поколение.
26 И както стана в дните на Ной, така ще бъде и в дните на Човешкия Син:
27 ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега; и дойде потопът и ги погуби всички.
28 Също така, както стана в дните на Лот: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и строяха;
29 но в деня, когато Лот излезе от Содом, от небето заваляха огън и сяра и погубиха всички.
30 Така ще бъде и в деня, когато ще се яви Човешкият Син.
31 В онзи ден, който се намери на покрива на къщата, а вещите му са вкъщи, да не слиза да ги взима; и който е на полето, той също да не се обръща назад.
32 Помнете жената на Лот.
33 Който иска да спечели живота си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го запази.
34 Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло: единият ще се вземе, а другият ще се остави.
35 Две жени ще мелят заедно: едната ще се вземе, а другата ще се остави.
36 (Двама ще бъдат на нива: единият ще се вземе, а другият ще се остави.)
37 Отговориха Му, като казаха: Къде, Господи? А Той им каза: Където е трупът, там ще се съберат и орлите. |
