1 А като свика дванайсетте Свои ученици, даде им сила и власт над всички бесове, и да лекуват болести,
2 и ги разпрати да проповядват царството Божие и да изцеряват болни.
3 И рече им: нищо не си вземайте за по път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни сребро, нито да имате по две дрехи;
4 и в която къща влезете, там оставайте, и оттам потегляйте напът;
5 и ако някои ви не приемат, като излизате от оня град, отърсете и праха от нозете си, за свидетелство срещу тях.
6 Те тръгнаха и ходеха по селата, като благовестяха и лекуваха навред.
7 Ирод четвъртовластник чу за всичко, що вършеше Иисус, и недоумяваше; понеже едни казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите;
8 други пък - че Илия се явил, а някои - че един от старовремските пророци е възкръснал.
9 И рече Ирод: Иоана аз обезглавих; кой пък ще да е Тоя, за Когото слушам такива неща? И търсеше случай да Го види.
10 Апостолите, като се завърнаха, разказаха на Иисуса, какво са извършили; и Той, като ги взе, отдалечи се в уединено място насаме до един град, наречен Витсаида.
11 Ала народът, като узна, тръгна подире Му; и Той, като ги прие, приказваше с тях за царството Божие и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.
12 А денят начена да преваля. И като приближиха до Него дванайсетте, рекоха Му: разпусни народа, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да намерят храна; понеже тук сме на пусто място.
13 Но Той им рече: дайте им вие да ядат. Те рекоха: ние нямаме повече от пет хляба и две риби, - освен ако отидем да купим храна за всички тия човеци.
14 Защото те бяха около пет хиляди души. Но Той рече на учениците Си: турете ги да насядат на редици по петдесет.
15 И сториха тъй, и ги туриха всички да насядат.
16 А Той, като взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, благослови ги, разчупи и даде на учениците да сложат на народа.
17 И ядоха и се наситиха всички; и дигнаха останалите им къшеи - дванайсет коша.
18 По едно време, когато Иисус се молеше насаме, и учениците бяха с Него, Той ги попита: за кого Ме мисли народът?
19 Те отговориха и рекоха: едни - за Иоана Кръстителя, други - за Илия, други пък мислят, че един от старовремските пророци е възкръснал.
20 Той ги попита: а вие за кого Ме мислите? Петър отговори и рече: за Христа Божий.
21 Но Той строго им заповяда, никому да не говорят за това,
22 като каза, че Син Човеческий трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне.
23 А към всички казваше: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва.
24 Защото, който иска да спаси душата си, той ще я погуби; а който погуби душата си зарад Мене, той ще я спаси.
25 Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а себе си погуби, или повреди?
26 Защото, който се срами от Мене и от думите Ми, от него ще се срами Син Човеческий, кога дойде в славата Своя, и на Отца, и на светите Ангели.
27 Казвам ви наистина: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие.
28 Около осем дена подир тия думи, като взе със Себе Си Петра, Иоана и Иакова, възлезе на планината да се помоли.
29 И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава.
30 И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Моисей и Илия;
31 като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим.
32 А Петра и ония, които бяха с Него, бе налегнал сън; но, като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.
33 И когато те се отделяха от Него, Петър рече на Иисуса: Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия, - без да знаеше, що говори.
34 Когато говореше това, ето, яви се облак и ги засени; и се уплашиха, когато влязоха в облака.
35 И чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте.
36 И когато се чу тоя глас, Иисус бе останал Сам. И те замълчаха и никому не обадиха през тия дни за това, що видяха.
37 А на следния ден, когато те слязоха от планината, посрещна Го много народ.
38 И ето, някой от народа извика: Учителю, моля Те, погледни на сина ми, понеже едничък ми е:
39 прехваща го дух, и той изведнъж закрещява, и го сгърча тъй, че се запеня; и, мъчейки го, едвам го напуща;
40 аз молих Твоите ученици да го изгонят; ала те не можаха.
41 Иисус отговори и рече: о, роде неверен и разврате'н! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук.
42 А когато той още идеше, бесът го повали и почна да го тръшка; но Иисус запрети на нечистия дух, и изцери момчето, и го предаде на баща му.
43 И всички се смаяха пред Божието величие. Когато пък всички се чудеха на всичко, що правеше Иисус, Той рече на учениците Си:
44 вложете в ушите си тия думи: Син Човеческий ще бъде предаден в ръце човешки.
45 Но те не разбираха тая дума; защото тя беше прикрита за тях, за да я не схванат, а бояха се да Го попитат за тая дума.
46 И дойде им мисъл: кой от тях ще да е по-голям.
47 А Иисус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно дете и го изправи до Себе Си,
48 и рече им: който приеме това дете в Мое име, Мене приема; а който Мене приеме, приема Тогова, Който Ме е пратил; защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям.
49 А Иоан продума и рече: Наставниче, видяхме човек, който в Твое име изгонва бесове, и му забранихме, защото не ходи с нас.
50 Иисус му рече: не забранявайте, защото, който не е против вас, той е за вас.
51 А когато се приближаваха дните да бъде взет от света, Той се обърна към пътя за Иерусалим;
52 и изпрати пред Себе Си вестители; те отидоха и влязоха в едно село самарянско, за да приготвят за Него;
53 но там Го не приеха, защото имаше вид на пътник за Иерусалим.
54 Като видяха това учениците Му Иаков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да го изтреби, както и Илия направи?
55 Но Той, като се обърна към тях, смъмри ги и рече: не знаете, от какъв дух сте вие;
56 защото Син Човеческий дойде, не за да погуби човешки души, а да спаси. И отидоха в друго село.
57 И когато те вървяха по пътя, рече Му някой: Господи, ще Те последвам, където и да идеш.
58 Иисус му рече: лисиците имат леговища, и птиците небесни - гнезда; а Син Човеческий няма, де глава да подслони.
59 Другиму пък каза: върви след Мене. А тоя рече: Господи, позволи ми, първом да отида и погреба баща си.
60 Но Иисус му каза: остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти върви, проповядвай царството Божие.
61 А друг един рече: аз ще тръгна след Тебе, Господи, но първом ми позволи да се простя с домашните си.
62 Но Иисус му каза: никой, който е сложил ръката си върху ралото и погледва назад, не е годен за царството Божие. |
