1 И биде към мене слово Господне:
2 сине човешки! ти живееш всред размирен дом; те имат очи да виждат, а не виждат; те имат уши да слушат, а не слушат; защото те са дом размирен.
3 А ти, сине човешки, приготви си нужното за преселване и средден пресели се пред очите им, пресели се от твоето място на друго място пред очите им; може би те ще разберат, макар и да са дом размирен;
4 и вещите си изнеси като вещи нужни при преселване, денем пред очите им, и сам излез вечерта пред очите им, както излизат за преселване.
5 Пред очите им си пробий отвор в стената, и изнасяй през него.
6 Пред очите им вземи товара си на рамо, по мръкнало го изнеси, закрий си лицето, за да не видиш земята; защото Аз те поставих за личба на дома Израилев.
7 И извърших, както ми бе заповядано; вещите си като вещи нужни при преселване изнесох денем, а вечерта прокопах си с ръка отвор в стената, по мръкнало изнесох товара и го дигнах на рамо пред очите им.
8 И на сутринта биде към мене слово Господне:
9 сине човешки! не каза ли ти Израилевият дом, домът размирен: какво вършиш?
10 Кажи им: тъй казва Господ Бог: това е предвестие за началника в Иерусалим и за целия дом Израилев, който е там.
11 Кажи: аз съм личба за вас; което аз върша, то ще бъде с тях, - в преселение, в плен ще отидат те.
12 И началникът, който е сред тях, по мръкнало ще дигне товара на рамо и ще излезе. Стената ще пробият, за да го прекарат през нея; той ще закрие лицето си, тъй че не ще види с очи тая земя.
13 И ще простра върху него Моята мрежа, и ще бъде хванат в Моите примки, и ще го заведа във Вавилон, в Халдейската земя, но той не ще я види, и там ще умре.
14 А всички, които са около него, неговите сподвижници и цялата му войска ще развея по всички ветрове, и ще извадя меч подир тях.
15 И ще познаят, че Аз съм Господ, когато ги разпилея между народите и ги развея по земите.
16 Но едно малко число от тях Аз ще запазя от меч, глад и мор, за да разказват на народите, при които ще отидат, всичките си гнусотии; и ще познаят, че Аз съм Господ.
17 И биде към мене слово Господне:
18 сине човешки! хляба си яж с трепет, и водата си пий с треперене и с печал.
19 И кажи към народа на страната: тъй казва Господ Бог за жителите на Иерусалим, за Израилевата земя: те ще ядат хляба си с печал и водата си ще пият в униние, защото, поради неправдата на всички, що живеят в нея, земята му ще бъде лишена от всичкото изобилие.
20 И ще бъдат разорени населените градове, и земята ще стане пуста, и ще познаете, че Аз съм Господ.
21 И биде към мене слово Господне:
22 сине човешки! каква е тая поговорка у вас, в Израилевата земя: "много дни ще минат, и всяко пророческо видение ще изчезне"?
23 Затова кажи им: тъй казва Господ Бог: ще унищожа тая поговорка, и не ще употребяват вече такава поговорка у Израиля; но кажи им: близки са дните и изпълнянето на всяко пророческо видение.
24 Защото вече не ще остане напусто никое пророческо видение, и ни едно предвестие не ще бъде лъжливо в дома Израилев.
25 Защото Аз, Господ, Аз говоря; и думата, която Аз говоря, ще се изпълни, и не ще бъде отложена; във ваши дни, доме размирен, изрекох дума, и ще я изпълня, казва Господ Бог.
26 И биде към мене слово Господне:
27 сине човешки! ето, домът Израилев казва: "пророческото видение, което той видя, ще се сбъдне след много дни, и той пророкува за далечни времена".
28 Затова кажи им: тъй казва Господ Бог: ни една Моя дума вече не ще бъде отсрочена, но думата, която Аз кажа, ще се сбъдне, казва Господ Бог. |
