1 Слушайте словото, което ГОСПОД говори за вас, доме израилев!
2 Така казва ГОСПОД: Не се учете на пътя на народите и не се плашете от небесните знамения, защото народите се плашат от тях.
3 Защото наредбите на народите са суета; защото е дърво, което отсичат от гората, изделие на ръцете на дърводелеца, издялано с брадва.
4 Украсяват го със сребро и злато, закрепват го с гвоздеи и чукове, за да не се клати.
5 Като плашило в бостан са и не говорят; трябва да се носят, защото не могат да ходят. Не бойте се от тях, защото не вършат зло, а да направят добро също не могат.
6 Няма никой като Теб, ГОСПОДИ! Велик си Ти и велико е Името Ти в сила.
7 Кой не би се боял от Теб, Царю на народите, защото на Теб подобава това, защото сред всички мъдри на народите и във всичките им царства няма никой като Теб.
8 А те до един са глупави и безумни; учението на нищожните идоли е дърво.
9 Сребро изковано на плочи се донася от Тарсис и злато от Уфаз, изделие на майстор и на ръцете на златаря; синьо и мораво за облеклото им, изделие на изкусни хора са всички.
10 Но ГОСПОД е истинският Бог, Той е живият Бог и вечният Цар. От Неговия гняв земята се тресе и народите няма да устоят на негодуванието Му.
11 Така им кажете: Боговете, които не са направили небето и земята, ще изчезнат от земята и изпод това небе.
12 Той направи земята със силата Си, утвърди света с мъдростта Си и разпростря небесата с разума Си.
13 Когато издава гласа Си, има много води в небесата и издига пари от края на земята, прави светкавици за дъжд и изважда вятър от съкровищниците Си.
14 Всеки човек е глупав, без знание; всеки златар се посрамва от кумира, защото изляното му е лъжа и в него няма дишане.
15 Суета са те, дело на заблуда, във времето на наказанието си ще погинат.
16 Делът на Яков не е като тях, защото Той е образувал всичко. И Израил е племето на наследството Му; ГОСПОД на Войнствата е Името Му.
17 Събери от земята стоката си, ти, която живееш в крепостта.
18 Защото, така казва ГОСПОД: Ето, Аз ще изхвърля като с прашка жителите на земята този път и ще ги притесня, за да ги намерят враговете.
19 Горко ми заради съкрушаването ми! Раната ми е болезнена. Но аз казах: Да, това е страданието ми и ще го търпя.
20 Шатърът ми е разрушен и всичките ми въжета са скъсани. Синовете ми си отидоха от мен и ги няма. Няма вече кой да разпъне шатъра ми и да издигне завесите ми.
21 Понеже пастирите оглупяха и не потърсиха ГОСПОДА, затова не постъпваха разумно и цялото им стадо се разпръсна.
22 Чуй! Слух, ето, идва; и голям шум от северната земя, за да обърна юдовите градове в пустиня, в жилище на чакали.
23 ГОСПОДИ, зная, че пътят на човека не зависи от него; не е за човека, който ходи, да оправя стъпките си.
24 ГОСПОДИ, наказвай ме, но с мярка; не в гнева Си, за да не ме довършиш.
25 Излей яростта Си върху народите, които не Те познават, и върху родовете, които не призовават Името Ти; защото те изпоядоха Яков и го погълнаха, и го довършиха, и опустошиха жилището му. |
