1 Горко на Ариил, Ариил, града, в който Давид се засели! Прибавете година на година, празниците нека се извъртат.
2 И Аз ще притесня Ариил, и ще настане тъга и скръб, и той ще Ми бъде наистина като Божие огнище.
3 И ще разположа стан наоколо против теб, ще те обсадя с могили и ще издигна кули против теб.
4 И ти ще бъдеш принизен, ще говориш из земята, и говоренето ти ще бъде глухо из пръстта. И гласът ти ще бъде както на дух из земята и говоренето ти ще бъде шепот из пръстта.
5 А множеството на неприятелите ти ще бъде като ситен прах и множеството на насилниците — като дребна плява, която се отвява. И това ще стане внезапно, в един миг.
6 Ще бъде посетен от ГОСПОДА на Войнствата с гръм и със земетресение и с голям шум, буря и вихрушка и пояждащ огнен пламък.
7 И като сън, като нощно видение ще бъде множеството на всичките народи, които воюват против Ариил, и всички, които се бият против него и против крепостите му, и които го притесняват.
8 И както гладният сънува, че ето, яде, но се събужда и душата му е празна; и както жадният сънува, че ето, пие, но се събужда и ето, отпаднал е и душата му е жадна; така ще бъде множеството на всичките народи, които воюват против хълма Сион.
9 Стойте смаяни и се чудете, заслепете се и ослепейте! Те са пияни, но не от вино; политат, но не от спиртно питие.
10 Защото ГОСПОД изля на вас дух на дълбок сън и затвори очите ви; скри пророците и първенците ви, и гледачите.
11 И всяко пророческо видение стана за вас като думите на запечатана книга, която дават на някой грамотен и казват: Я прочети това! — а той казва: Не мога, защото е запечатано.
12 И дават книгата на някой неграмотен и казват: Я прочети това! — а той казва: Неграмотен съм.
13 И Господ каза: Понеже този народ се приближава към Мен с устата си и с устните си Ме почита, но е отдалечил сърцето си от Мен и страхът им от Мен е според научена човешка заповед,
14 затова, ето, ще продължа да върша чудно дело с този народ, чудно и странно дело. И мъдростта на мъдрите му ще погине, и разумът на разумните му ще се скрие.
15 Горко на онези, които дълбоко крият намеренията си от ГОСПОДА и чиито дела стават в тъмнина, и които казват: Кой ни вижда? Кой ни знае?
16 О, вашата опърничавост! Грънчарят ще се счете ли като глината? Направеното ще каже ли за този, който го е направил: Той не ме е направил? И изработеното ще каже ли за този, който го е изработил: Той не разбира?
17 Няма ли след още съвсем малко време да се обърне Ливан в плодородно поле, а плодородното поле да се счита като гора?
18 И в онзи ден глухите ще чуят писаното слово и очите на слепите ще прогледнат от мрака и тъмнината.
19 И кротките ще умножат радостта си в ГОСПОДА и сиромасите между хората ще се развеселят в Светия Израилев.
20 Защото насилникът изчезна и присмивачът се изгуби, и всички, които дебнеха за беззаконие, се отсякоха,
21 които изкарват човек виновен за една дума и поставят примка за онзи, който върши правда в портата, и с лъжа изкарват праведния крив.
22 Затова ГОСПОД, който е изкупил Авраам, така казва за якововия дом: Няма вече да се посрами Яков и няма вече да побледнее лицето му;
23 защото, когато той, когато децата му видят делото на ръцете Ми сред себе си, ще осветят Името Ми и ще осветят Светия Яковов, и ще се боят от Израилевия Бог.
24 И заблудените духом ще познаят разум и роптателите ще приемат поука. |
