1 Горко на Ариил, на град Ариил, дето живее Давид! Притурете година върху година; нека колят жертви.
2 Но Аз ще притисна Ариил; и ще има плач и тъгуване; и той ще остане при Мене като Ариил.
3 Ще се разположа на стан наоколо ти и ще те стесня с наблюдателна стража, и ще дигна против тебе укрепления.
4 И ще бъдеш унизен, ще говориш като изпод земята, и речта ти ще бъде глуха изпод праха, и гласът ти ще бъде като глас на коремоговорник, и речта ти ще шепне изпод праха.
5 Многото твои врагове ще бъдат като ситен прах, и пълчището потисници - като развявана плява; и това ще стане внезапно, в един миг.
6 Господ Саваот ще те посети с гръм и трус, и със силен глас, с буря и вихър, и с пламък от всепоядащ огън.
7 И като сън, като нощно съновидение ще бъде множеството от всички народи, които воюват против Ариил, и от всички, излезли против него и укрепленията му, и от ония, които са го стеснили.
8 И както гладен сънува, че уж яде, но събужда се, и душата му е празна; и както жаден сънува, че уж пие, но събужда се, и ето мъчи се, и душата му жадува; същото ще бъде и с множеството от всички народи, които воюват против Сион планина.
9 Чудете се и се дивете: те ослепиха другите, и сами ослепяха; те са пияни, ала не от вино, - политат, ала не от сикер;
10 защото Господ напрати върху ви дух на успиване и затвори вашите очи, о пророци, и закри вашите глави, о ясновидци!
11 И всяко пророчество за вас е същото, каквото думите в запечатана книга, която подават ономува, който знае да чете книга, и казват: "прочети я"; и той отговаря: "не мога, защото е запечатана."
12 И дават книгата ономува, който не знае да чете, и казват: "прочети я"; и той отговаря: "не зная да чета."
13 И рече Господ: понеже този народ се приближава към Мене с устата си, и с езика си Ме почита, а сърцето му отстои далеч от Мене, и благоговението им пред Мене е да изучват човешки заповеди;
14 то ето, Аз ще постъпя пак необикновено с този народ, чудно и дивно, тъй че мъдростта на мъдреците му ще загине, и разум у разумните му не ще има.
15 Горко на ония, които мислят да се скрият в дълбочината, за да утаят кроежа си от Господа, които вършат делата си в мрак и казват: кой ще ни види? и кой ще ни узнае?
16 Какво безразсъдство! Можем ли да смятаме грънчаря за глина? Ще каже ли изделието за оногова, който го е направил: той не ме е направил? и ще каже ли изделието за художника си: той не разбира?
17 Още малко, твърде малко, и Ливан не ще ли се превърне в градина, а градината не ще ли я смятат за гора?
18 И в оня ден глухите ще чуят думите на книгата, и очите на слепите ще прогледат из тъмнина и мрак.
19 И страдащите повече и повече ще се радват у Господа, и бедните люде ще тържествуват у Светия Израилев;
20 защото няма вече да има оскърбител, и хулникът ще изчезне, и ще бъдат изтребени всички поборници на неправдата,
21 които объркват човека с думи и разпъват мрежи ономува, който търси съд при портите, и отблъсват правия.
22 Затова тъй казва за Иакововия дом Господ, Който изкупи Авраама: тогава Иаков не ще бъде в срам, и лицето му вече не ще побледнее.
23 Защото, кога види около себе си децата си, дело на Моите ръце, той свето ще почита името Ми и свето ще почита Светия Иаковов, и ще благоговее пред Бога Израилев.
24 Тогава духом блуждаещите ще познаят мъдростта, и непокорните ще се научат на послушание. |
