1 Пращайте агнета за владетеля на страната, пращайте от Села в пустинята към планината на дъщерята Сионова;
2 защото дъщерите на Моав при Арнонските бродове ще бъдат подобни на скитница птица, изхвърлена от гнездото.
3 Свикай съвет, вземи решение; засени ни със сянката си посред пладне като нощем, прикрий изпъдените, не издавай скитниците.
4 Нека поживеят у тебе моите изпъдени моавци; бъди им закрила от грабители: защото притеснителят - няма да го има, грабеж ще престане, потисници ще изчезнат от земята.
5 И престолът ще се утвърди с милост, и на него ще седне с вярност, в Давидовата шатра, съдия, който дири правда и се стреми към правосъдие."
6 "Слушали сме за гордостта на Моава, извънмерна гордост, за неговата надутост и високомерие и за неговото беснуване: неискрена е речта му."
7 Затова Моав ще заридае за Моав, - всички ще ридаят: стенете за крепостите на Кирхарешет: те са досущ съборени.
8 Есевонските полета се изтощиха, както и Севамското лозе; властителите на народите изтребиха най-добрите му лози, които достигаха до Иазер, разстилаха се по пустинята; младочките им се ширеха, преминаваха отвъд морето.
9 Поради това и аз ще плача за лозата Севамска с плача на Иазера, ще те обливам със сълзите си, Есевоне и Елеало; защото по твоя гроздобер и по твоята жетва няма вече шумна радост.
10 Изчезна от плодоносната земя радост и веселба, и по лозята не пеят, нито се радват; лозарят не тъпче грозде в линове: Аз прекъснах веселбите.
11 Затова моята вътрешност стене за Моава като гусла, и сърцето ми за Кирхарешет.
12 Ако и да се яви Моав и до умора да се подвизава по оброчища, и да дойде при светилището си, за да се помоли, пак нищо не ще помогне.
13 Това е словото, което Господ бе отдавна изрекъл за Моава.
14 А сега тъй казва Господ: след три години, смятайки наемнишки години, величието на Моава ще бъде унижено с всичкото голямо многолюдство, и остатъкът ще бъде твърде малък и незначителен. |
