1 Възлюбеният. Дойдох в градината си, сестрице невесто, обрах си смирната с моите аромати, ядох си медените пити с моя мед, пих си виното с моето мляко. Яжте, другари, пийте, драги, и се насищайте!
2 Възлюбената. Заспала съм, но сърцето ми е будно; ето, гласът на моя възлюбен, който чука: отвори ми, сестро, моя мила, моя гълъбице, моя съвършена! защото главата ми е цяла с роса покрита, и къдрите ми - с нощна влага.
3 Съблякла съм хитона си, пак ли да го обличам? Умила съм нозете си, как да ги калям?
4 Моят възлюбен протегна ръка през пролуката, и сърцето ми се развълнува от него.
5 Станах да отворя на моя възлюбен; от ръцете ми капеше смирна, от пръстите ми капеше благоуханна смирна върху дръжката на ключалката.
6 Отворих на моя възлюбен, а моят възлюбен беше си отишъл. Душата ми примря, докле той говореше; търсих го, но го не намерих; виках го, но ми се не обаждаше.
7 Срещнаха ме стражарите, които обикалят града, набиха ме, израниха ме; снеха ми булото тия, които пазеха стените.
8 Заклевам ви, дъщери иерусалимски! Ако срещнете моя възлюбен, да му кажете, че изнемогвам от любов.
9 Хор. С какво е твоят възлюбен по-добър от другите възлюбени, о, най- хубава между жените? С какво твоят възлюбен е по-добър от другите, че ни тъй заклеваш?
10 Възлюбената. Моят възлюбен е бял и румен, личен между десет хиляди други;
11 главата му - чисто злато; къдрите му - вълнисти, черни като врана;
12 очите му - като гълъби край водни потоци, къпещи се в мляко, седещи в доволство;
13 бузите му - ароматен цветник, лехи с благовонни билки; устните му - крин, от който капе чиста смирна;
14 ръцете му - златни валяци, обсипани с топази; коремът му - като изваяние от слонова кост, обложено със сапфири;
15 нозете му - мраморни стълбове, поставени върху златни подножки; изглед има като Ливан, величествен е като кедър;
16 устата му - сладост, и цял той е прелест. Ето кой е моят възлюбен, и ето кой е другарят ми, дъщери иерусалимски. |
