1 Не се хвали с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди тоя ден.
2 Нека те хвали друг, а не устата ти, - чужд, а не езикът ти.
3 Тежък е камъкът, тежък е и пясъкът; но гневът на глупеца е по-тежък от единия и другия.
4 Лют е гневът, неукротима - яростта; но кой ще устои против ревнивостта?
5 По-добре открито изобличение, нежели скрита любов.
6 Искрени са укорите от оногова, който обича, и лъжливи са целувките от оногова, който мрази.
7 Сита душа тъпче и вощен мед, а на гладна душа всичко горчиво е сладко.
8 Каквото е птица, напуснала гнездото си, такова е човек, напуснал мястото си.
9 Благовония и кадиво радват сърцето; тъй всекиму сладък бива приятелят със своя сърдечен съвет.
10 Не напущай приятеля си, нито приятеля на баща си, и не ходи вкъщи брату си в деня на твоето злочестие: по-добре съсед наблизо, нежели брат надалеч.
11 Бъди мъдър, синко, и радвай сърцето ми, - и аз ще имам какво да кажа ономува, който ме злослови.
12 Благоразумният вижда злото и се укрива; а неопитните вървят напред и се наказват.
13 Вземи му дрехите, защото е поръчителствувал за чужд; и за чужденеца вземи от него залог.
14 Който високо хвали приятеля си от ранно утро, ще го вземат за злословец.
15 Непрестанно капене в дъжделив ден и свадлива жена едно са:
16 който иска да я скрие, иска в десницата си да скрие вятър и благовоние, що само' се обажда.
17 Желязо желязо остри, и човек изостря погледа на приятеля си.
18 Който варди смоковницата, ще яде плодовете й, и който пази господаря си, поче'тен ще бъде.
19 Както у водата е лице срещу лице, тъй сърцето на човека е към човека.
20 Преизподнята и Авадон са ненаситни: тъй също са ненаситни и очите човешки. (Гнусота пред Господа е оня, който дига дръзко очи, и неразумни са, които имат невъздържан език.)
21 Каквото е пота за сребро, горнило - за злато, такова са за човека устата, които го хвалят. (Сърцето на беззаконника дири зло, а правото сърце дири знание.)
22 Грухай с черясло глупеца в чутура заедно със зърната, глупостта му не ще се отдели от него.
23 Добре наглеждай добитъка си, имай грижа за стадата;
24 защото богатството не е вечно, пък и властта нима е от рода в род?
25 Трева никне, и злак се явява, и засъбирват билки планински.
26 Овците са тебе за облекло, и козлите - за купуване ниви.
27 И ще имаш достатъчно козе мляко тебе и на твоите домашни за храна и на твоите слугини за прехрана. |
