1 Конят се приготвя за деня на боя, Но избавлението е от Господа. За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
2 Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
3 Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
4 Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
5 Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
6 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
7 Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
8 Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
9 Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
10 Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
11 Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
12 Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
13 Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
14 Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
15 Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
16 Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
17 Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
18 Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
19 За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
20 Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
21 За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
22 Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
23 Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
24 Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
25 Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
26 Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
27 Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
28 Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
29 Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора. |
