1 Своенравният върви след своите прищевки, въстава против всичко умно.
2 Глупавият не обича знание, а само да покаже ума си.
3 С дохождане на нечестивеца дохожда и презрение, а с безславието - позор.
4 Думите на човешките уста са дълбоки води; изворът на мъдростта е буен поток.
5 Не е добро да бъдеш лицеприятен към нечестивия, за да събориш праведния в съда.
6 Устата на глупавия водят към свада, и думите му предизвикват бой.
7 Езикът на глупавия е гибел за него, и устата му са примка за душата му.
8 (Страхът събаря ленивеца, а женоподобните души ще гладуват.)
9 Думите на шепотника са като сладкиши, и те влизат вътре в утробата.
10 Нехайният в работата си е брат на разсипника.
11 Името на Господа е яка кула: побегне ли в нея праведник, в безопасност е.
12 Имотът на богатия е негов як град и във въображението му е като висока ограда.
13 Пред падение сърцето на човека се възгордява, а смирението върви пред слава.
14 Който дава отговор, преди да е изслушал, глупав е, и срам за него.
15 Духът на човека го подкрепя в немощ, а сломен дух - кой може го подкрепи?
16 Сърцето на разумния придобива знание, и ухото на мъдрите търси знание.
17 Подаръкът, който дава човек, му отваря път и до велможи го довежда.
18 Първият в тъжбата си е прав, ала дохожда съперникът му и го изпитва.
19 Жребието прекъсва препирни и решава спор между силните.
20 Озлобен брат е по-непристъпен от як град, и свадите са като ключалки на крепост.
21 От плода на устата на човека се пълни коремът му; от произведението на устата си той се насища.
22 Смърт и живот са подвластни на езика, и които го владеят, ще вкусят от плодовете му.
23 Който е намерил (добра) жена, намерил е благо и получил е благодат от Господа. (Който напъжда добра жена, напъжда щастие, а който поддържа прелюбодейка, безумен е и нечестив.)
24 Сиромахът говори с молба, а богатият отговаря грубо.
25 Който желае да има приятели, трябва и сам да бъде дружелюбив; бива приятел по-привързан и от брат. |
