1 Мъдра жена урежда къщата си, а глупавата я съсипва с ръцете си.
2 Който ходи по прав път, бои се от Господа; но комуто пътищата са криви, той нехае за Него.
3 В устата на глупеца е бичът на гордостта, а устата на мъдрите ги запазват.
4 Дето няма волове, яслите са празни; а от силата на воловете има голяма печалба.
5 Верен свидетел не лъже, а лъжлив свидетел ще наговори много лъжи.
6 Разпътник търси мъдрост, и не намира; а за разумен знанието е леко.
7 Бягай от глупав човек, у когото не забелязваш разумни уста.
8 Мъдростта на разумния е да знае пътя си, а глупостта на безразсъдните е заблуда.
9 Глупците се смеят над греха, а посред праведните има благоволение.
10 Сърцето знае тъгата на душата си, и чужд се не меси в радостта му.
11 Къщата на беззаконните ще се съсипе, а жилището на праведните ще процъфти.
12 Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта.
13 И при смях някога сърцето боли, и краят на радостта бива тъга.
14 Човек с развратено сърце ще се насити от своите пътища, и добрият - от своите.
15 Глупавият вярва на всяка дума, а благоразумният е внимателен към своите пътища.
16 Мъдрият се бои и бяга от злото, а глупавият е лют и самонадеян.
17 Сприхавият може да стори глупост, но човек, който с умисъл прави зло, е омразен.
18 Невежите получават за свой дял глупост, а благоразумните се увенчават със знание.
19 Злите ще се преклонят пред добрите, и нечестивите - при вратата на праведника.
20 Сиромаха го мразят дори и неговите близки, а богатият има много приятели.
21 Който презира ближния си, греши, а който е милосърден към сиромаси, блажен е.
22 Не заблуждават ли се, които кроят зло? (не знаят милост и вярност, които вършат зло;) но милост и вярност има у добромислещите.
23 От всеки труд има печалба, а от празнословие - само вреда.
24 Венец на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на невежите си е глупост.
25 Верен свидетел души спасява, а лъжливият ще наговори много лъжи.
26 В страха пред Господа има твърда надежда, и на Своите синове Той е прибежище.
27 Страхът Господен е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта.
28 В многолюден народ е величието на царя, а при малоброен народ тежко на господаря.
29 У търпелив човек разум много, а лютият изказва глупости.
30 Кроткото сърце е живот за тялото, а завистта е гнилеж за костите.
31 Който притеснява сиромаха, хули неговия Творец, а който почита Твореца, прави добро на нуждаещия се.
32 За своето зло нечестивият ще бъде отхвърлен, а праведният и при смъртта си има надежда.
33 Мъдростта почива в сърцето на разумния, а изсред глупавите се обажда.
34 Правда народ въздига, а беззаконие народи безчести.
35 Царят благоволи към разумния раб, а се гневи против оногова, който го позори. |
