1 (По слав. 58) За първия певец. По музиката на Не унищожавай. Миктам на Давид, когато Саул изпрати мъже и те пазеха къщата, за да го убият. Избави ме от враговете ми, Боже мой! Защити ме от онези, които се надигат против мен!
2 Избави ме от злодеите, от мъже кръвници ме спаси!
3 Защото, ето, те причакват душата ми, силни се събират против мен, не за мое престъпление, нито за мой грях, ГОСПОДИ!
4 Без да имам вина, те тичат и се готвят. Стани да ме посрещнеш и виж!
5 Ти, ГОСПОДИ, Боже на Войнствата, Боже на Израил, събуди се, за да накажеш всичките народи! Не бъди милостив към никой от измамните престъпници! (Села.)
6 Вечер те се връщат, вият като псета и обикалят града.
7 Ето, те бълват зло от устата си, мечове има в устните им, защото казват: Кой чува?
8 Но Ти, ГОСПОДИ, ще им се присмееш, ще се подиграеш на всичките народи.
9 Ще внимавам на Теб, сило моя, защото Бог е моята висока кула.
10 Моят Бог на милостта ще ме изпревари; Бог ще ми даде да видя повалянето на враговете си.
11 Не ги убивай, да не би моят народ да забрави; разпръсни ги със силата Си и ги повали, Господи, щите наш!
12 Заради греха на устата си и думите на устните си нека се уловят в гордостта си, и заради клетвата и лъжата, които говорят!
13 Довърши ги с гняв, довърши ги, за да ги няма вече, за да се познае, че Бог владее в Яков, до краищата на земята! (Села.)
14 И вечер се връщат, вият като псета и обикалят града.
15 Скитат наоколо за храна и ръмжат, ако не се наситят.
16 Но аз ще пея за Твоята сила, на ранина с ликуване ще прославям Твоята милост, защото Ти си ми бил висока кула и убежище в деня на бедствието ми.
17 Сило моя, на Теб ще пея псалми, защото Бог е моята висока кула, моят Бог на милостта. |
