1 Началнику на хора. Не погубвай. Творение Давидово.
2 Наистина ли говорите правда вие, съдии, и справедливо ли съдите вие, човешки синове?
3 В сърце си кроите беззаконие, на къпони туряте злодействата, що сте сторили на земята.
4 От самото си рождение са отстъпили нечестивите; от майчина си утроба се заблуждават, говорейки лъжа.
5 Отровата им е като змийна отрова, като отрова на глуха аспида, която затиква ушите си
6 и не слуша гласа на заклинателя, най-изкусния в заклинания.
7 Боже, строши техните зъби в устата им; съкруши, Господи, челюстите на лъвовете!
8 Да изчезнат като вода, която се отича; кога изопнат стрелите, нека бъдат като пречупени. Да изчезнат като разпуснал се охлюв; да не видят слънце като пометниче от жена.
9
10 Преди котлите ви да усетят пламнало тръне, вихър да разнесе и сурово, и обгорено.
11 Ще се зарадва праведникът, кога види отмъщение: ще умие стъпките си в кръвта на нечестивеца.
12 И ще каже човек: наистина има плод за праведника! и тъй, има Бог, Който съди на земята. |