1 Началнику на хора. От Кореевите синове. Псалом.
2 Чуйте това, всички народи; внимавайте в това всички, които живеете по вселената:
3 и прости, и видни, както богат, тъй и сиромах.
4 Устата ми ще изговорят мъдрост, и размишленията на сърцето ми - знание.
5 Ще наклоня ухо към притчата; с гусла ще открия гатанката си:
6 "защо да се боя в усилни дни, когато беззаконието на моите пътища ме обиколи?"
7 Вие, които се надявате на силите си и се хвалите с голямото си богатство, чуйте:
8 човек не може да изкупи брата си, нито да даде откуп Богу за него:
9 скъпа е цената за изкупване техните души, и това не ще бъде никога,
10 щото някой да остане да живее завинаги и да не види гроб.
11 Всеки вижда, че и мъдрите умират, както и невежите, и безсмислените загиват и оставят имота си на други.
12 Те си мислят, че домовете им са вечни, и че жилищата им са от рода в род, и земите си наричат със свои имена.
13 Но човек в почит не ще пребъде; ще се уподоби на животните, които загиват.
14 Тоя техен път е тяхно безумие, макар следващите подир тях да одобряват мнението им.
15 Като овци ги затварят в преизподнята; смъртта ще ги пасе, а на утрото праведниците ще господаруват над тях; силата им ще се изтощи; гробът е тяхното жилище.
16 Но Бог ще избави душата ми от властта на преизподнята, кога ме приеме.
17 Не бой се, кога човек богатее, кога славата на дома му расте:
18 защото, умирайки, нищо няма да вземе; славата му не ще отиде подире му;
19 макар приживе той да облажава душата си, и тебе хвалят, че си угаждаш;
20 той ще отиде в рода на своите бащи, които никога няма да видят светлина.
21 Човек, който е в почит и е неразумен, е подобен на животните, които загиват. |