1 Продължи Елиуй и рече:
2 почакай ме малко, и аз ще ти явя, че има още какво да кажа за Бога.
3 Ще почна разсъжденията си отдалеч и ще въздам на моя Създател справедливост,
4 защото думите ми никак не са лъжа: пред тебе е съвършеният в познанията.
5 Ето, Бог е могъщ и не презира силния с крепкото Си сърце;
6 Той не поддържа нечестивите и на угнетените въздава правото:
7 не отвръща очите Си от праведниците, но заедно с царе ги туря завинаги на престол, и те се въздигат.
8 Ако пък са оковани с вериги и се държат в оковите на неволята,
9 Той им посочва делата им и беззаконията им, понеже са се умножили,
10 и отваря ухото им за вразумяване и им говори да се отдръпнат от нечестието.
11 Ако послушат и Му служат, ще прекарат дните си в доброчестина и годините си в радост;
12 ако пък не послушат, ще загинат от стрела и ще умрат в безумие.
13 Но лицемерците хранят в сърцето си гняв и не се обръщат към Него, кога ги вързва в окови;
14 затова душата им умира в младини, и животът им изгасва с блудници.
15 Той спасява сиромаха от неволята му и, кога е угнетен, отваря му ухото.
16 И тебе би извел Той от теснина на простор, дето няма стеснение, и слаганото на трапезата ти би било пълно с тлъстина;
17 но ти си препълнен с размишления на нечестивци; съд и осъждане са близки за теб.
18 Да те не порази Божият гняв с наказание! Голям откуп не ще те избави.
19 Ще даде ли Той някаква цена на твоето богатство? Не, - нито на златото, нито на какво и да е съкровище.
20 Не желай оная нощ, когато народите се изтребват на мястото си.
21 Пази се, не се поддавай на нечестието, което си предпочел пред страданието.
22 Бог е висок по силата Си, и кой е такъв, като Него, наставник?
23 Кой ще посочи Нему пътя Му? Кой може каза: Ти постъпваш несправедливо?
24 Не забравяй да величаеш делата Му, които човеците виждат.
25 Всички човеци могат да ги видят: човек може да ги изглежда отдалеч.
26 Ето, Бог е велик, и ние не можем да Го познаем; броят на годините Му е неизследим.
27 Той събира водните капки; те в множество се изливат на дъжд;
28 капят из облаците и се изливат изобилно върху човеците.
29 Кой може тъй също разумя ширинето на облаците, трясъка на шатрата Му?
30 Ето, Той разпростира над тях светлината Си и покрива морското дъно.
31 Оттам Той съди народите, дава храна в изобилие.
32 Той крие в дланите Си трескавицата и заповядва й кого да удари.
33 Трясъкът й дава да се знае за нея; добитъкът тъй също усеща, какво става. |
