1 Тогава Елиу продължи и каза:
2 Смяташ ли това за право? Ти казваш: Моята правда е по-голяма от Божията.
3 Защото ти питаш какво ще те ползва: Какво ще спечеля, че не съм съгрешил?
4 Аз ще ти отговоря, и на приятелите ти с теб:
5 Погледни към небето и виж, гледай облаците — колко по-високи са от теб!
6 Ако съгрешаваш, какво вършиш против Него? Ако престъпленията ти се умножават, какво на Него правиш?
7 Ако си праведен, какво Му даваш? Или какво получава Той от твоята ръка?
8 Безбожието ти засяга само човек като теб и правдата ти — само човешки син.
9 Поради множеството угнетения викат страдащите, викат за помощ поради ръката на могъщите.
10 Но никой не казва: Къде е Бог, моят Създател, който дава песни в нощта,
11 който ни учи повече от зверовете земни и ни прави по-мъдри от птиците небесни?
12 Там те викат, но Той не отговаря заради гордостта на злите.
13 Наистина Бог няма да послуша празнословие и Всемогъщият няма да го зачете.
14 Въпреки че казваш, че не можеш да Го видиш, пак правосъдието е пред Него, и на Него се уповавай.
15 И сега, понеже не е наказал в гнева Си, не знае ли Той за надменността?
16 Затова Йов отваря устата си напразно и трупа думи без знание. |
