1 Тогава Йов отговори и каза:
2 Много такива съм слушал; окаяни утешители сте всички вие!
3 Имат ли край вятърничавите думи? Или какво те подбужда да отговаряш?
4 Аз също можех да говоря като вас, да бе душата ви на мястото на моята душа. Можех думи против вас да трупам и глава да клатя срещу вас.
5 Аз бих ви укрепил с устата си и утехата на устните ми би донесла облекчение.
6 Ако говоря, болката ми не олеква, ако мълча, какво ме облекчава?
7 Но Той сега ме изтощи. Ти цялото ми домочадие опустоши.
8 Сграбчил си ме и това е за свидетелство; мършавостта ми се изправя против мен и свидетелства в лицето ми.
9 Гневът Му ме разкъсва и преследва, със зъби скърца против мен, като противник остри против мен очите си.
10 Отварят против мен устата си, по бузата ме удрят със презрение и против мен събират се.
11 Бог ме предава на неправедния, в ръцете на безбожните ме хвърля.
12 Бях в покой — Той ме разтърси, за врата ме хвана и разби ме, за Свой прицел ме постави.
13 Стрелците Му ме обикалят — пронизва без пощада бъбреците ми, излива жлъчката ми на земята.
14 Разцепва ме със пролом върху пролом, връх мен се спуска като великан.
15 Върху кожата си вретище уших и рога си в пръстта окалях.
16 Лицето ми от плач подпухна и смъртна сянка е върху клепачите ми,
17 макар в ръцете ми насилие да няма и да е чиста моята молитва.
18 О, земьо, не покривай ти кръвта ми и нека няма място за вика ми!
19 Ето, и сега свидетелят ми е в небето и този, що свидетелства за мен — във висините.
20 Приятелите ми ми се присмиват. Окото ми рони сълзи към Бога,
21 за да защити правото на човек пред Бога и на човешки син — пред ближния му.
22 Защото преброените години отминават и аз ще отида на път, от който няма да се върна. |
