1 Тогава шуахецът Валдад отговори и каза:
2 Докога ще говориш така и думите на устата ти ще бъдат силен вятър?
3 Ще изкриви ли Бог съда? Всемогъщият ще изкриви ли правдата?
4 Ако синовете ти са съгрешили против Него, Той ги е отхвърлил заради престъплението им.
5 Ако ти би потърсил усърдно Бога и би помолил Всемогъщия за милост,
6 ако би бил чист и праведен, Той непременно би се събудил сега заради теб и би дал благоденствие на праведното ти жилище.
7 И да е било началото ти малко, краят ти ще се увеличи много.
8 Защото, разпитай, моля те, предишния род и размисли върху откритото от бащите им;
9 понеже ние сме едва от вчера и не знаем нищо, защото земните ни дни са като сянка.
10 Те няма ли да те научат, да ти кажат, да отронят думи от сърцето си?
11 Никне ли шавар без блато? Расне ли тръстика без вода?
12 Докато е още зелена и неокосена, изсъхва преди всяка друга трева.
13 Така са пътищата на всички, които забравят Бога; и надеждата на лицемера ще погине,
14 увереността му ще се отсече и упованието му е паяжина.
15 Той се опира на къщата си, но тя не устоява; хваща се здраво за нея, но тя не издържа.
16 Сочен е на слънцето и клоните му се простират над градината му.
17 Корените му обвиват скалната грамада и той гледа каменната къща.
18 Ако го изтръгне Бог от мястото му, то ще се отрече от него, казвайки: Не съм те виждал.
19 Ето, това е радостта на пътя му! А от пръстта изникват други.
20 Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, нито ще подаде ръка на злодеите.
21 Докато напълни устата ти със смях и устните ти със ликуване,
22 онези, които те мразят, ще се облекат със срам и шатрата на безбожните няма да бъде вече! |
