1 И дойде царят с Амана на угощението у царица Естир.
2 Царят попита Естир също и в тоя втори ден през време на угощението: какво е желанието ти, царице Естир? То ще бъде удовлетворено; и каква ти е молбата? макар и за половината царство, тя ще бъде изпълнена.
3 Царица Естир отговори и рече: ако съм намерила благоволение в твоите очи, царю, и ако на царя е угодно, нека ми бъдат подарени моят живот, по мое желание, и моят народ, по моя молба!
4 Защото аз и моят народ сме продадени да бъдем изтребени, избити и изгинали. Да бяхме продадени за роби и робини, аз бих мълчала, макар врагът да не би възнаградил щетата на царя.
5 Отговори цар Артаксеркс и попита царица Естир: кой е тоя и де е тоя, който се е осмелил в сърцето си да постъпи тъй?
6 Отговори Естир: врагът и неприятелят е тоя злобен Аман! И Аман затрепера пред царя и царицата.
7 И в гнева си царят стана от угощението и отиде в градината при двореца; Аман пък остана да моли за живота си царица Естир, защото видя, че царят му е определил зла участ.
8 Когато царят се върна от градината при двореца в дома на угощението, Аман бе се навел към леглото, на което седеше Естир. И царят рече: иска дори и да насилва царицата в къщата ми! Излезе думата из царевите уста, - и покриха лицето на Амана.
9 И рече Харбона, един от царските скопци: ето и дървото, що бе приготвил Аман за Мардохея, който говори добро за царя, стои в дома на Амана, високо петдесет лакти. И рече царят: обесете го на него.
10 И обесиха Амана на дървото, което той бе приготвил за Мардохея. И гневът на царя утихна. |
