1 След това Авесалом си набави колесници и коне и петдесет бързоходци.
2 Авесалом ставаше сутрин рано, спираше се край пътя при портите и, кога някой имаше тъжба и отиваше при царя на съд, той го повикваше и питаше: от кой си град? И когато оня отговореше: от еди-кое си Израилево коляно е твоят раб, -
3 тогава Авесалом му казваше: ето твоето дело е добро и справедливо, ала при царя няма кой да те изслуша.
4 И Авесалом още казваше: о, да бяха мене поставили съдия в тая земя! При мене би дохождал всеки, който има разправия и тъжба, и аз бих го съдил по правда.
5 И кога се някой доближеше да му се поклони, той протегнеше ръка и го прегръщаше и целуваше.
6 Тъй постъпваше Авесалом с всеки израилтянин, който дохождаше при царя да се съди, и се вмъкваше Авесалом в сърцата на израилтяните.
7 След като изминаха четирийсет години от царуването на Давида, Авесалом каза на царя: да ида и да изпълня моя оброк, който бях дал Господу в Хеврон.
8 Защото аз, твоят раб, когато живеех в Гесур, в Сирия, дадох оброк: ако Господ ме върне в Иерусалим, ще принеса жертва Господу.
9 И царят му каза: иди смиром. И той стана и отиде в Хеврон.
10 И Авесалом разпрати съгледници между всички Израилеви колена, като каза: кога чуете звук от тръба, казвайте: Авесалом се възцари в Хеврон.
11 От Иерусалим отидоха с Авесалома двеста души, които беше поканил, и те отидоха простодушно, без да знаят, каква е работата.
12 Във време на жертвоприношението, Авесалом прати, та повика гилонеца Ахитофела, Давидов съветник, от неговия град Гило. И скрои се силно съзаклятие, и народът се стичаше и се умножаваше около Авесалома.
13 И дойде вестител при Давида и каза: сърцето на израилтяните се обърна към Авесалома.
14 И каза Давид на всичките си слуги, които бяха при него в Иерусалим: ставайте да бягаме, защото за нас няма избава от Авесалома; бързайте да излезем, да ни не завари и залови, да ни не навлече зло и да не изтреби с меч града.
15 И царските слуги казаха на царя: във всичко, що е угодно на господаря ни, царя, ние сме твои раби.
16 И излезе царят и след него всичкият му дом пешком. Царят остави десет жени (свои) наложници да пазят къщата.
17 И излезе царят и всичкият народ пешком, и се спряха при Бет-Мерхат.
18 И всичките му слуги вървяха от двете му страни, и всички хелетейци, всички фелетейци и всички гетци - до шестстотин души, - които бяха дошли заедно с него от Гет, вървяха пред царя.
19 И царят каза на гетеца Етея: защо си тръгнал и ти с нас? върни се и остани с оня цар, понеже си чужденец и си избягал от своята страна.
20 Ти вчера си дошъл, а днес ще те карам да вървиш с нас ли? Аз отивам, където се случи; върни се и върни със себе си и братята си; (да ти стори Господ) милост и правда!
21 И Етей отговори на царя и каза: жив Господ, и да живее моят господар, царят; дето и да бъде моят господар, царят, жив или мъртъв, там ще бъде и твоят раб.
22 Тогава Давид каза на Етея: дойди, прочее, и върви с мене. И тръгна гетецът Етей и всичките му люде и всичките деца, които бяха с него.
23 И цялата земя плака с висок глас. И всичкият народ преминаваше, и царят премина поток Кедрон; и тръгна целият народ (и царят) по пътя към пустинята.
24 Ето, и (свещеник) Садок и заедно с него всички левити носеха ковчега на Божия завет от Ветара, и сложиха Божия ковчег; Авиатар пък стоеше на височината, докле целият народ излезе от града.
25 И царят каза на Садока: върни Божия ковчег в града (и нека стои на мястото си). Ако намеря милост пред очите на Господа, Той ще ме върне и ще ми даде да видя него и неговото жилище.
26 Ако пък Той каже тъй: "нямам към тебе благоволение", то ето ме: нека върши с мене, каквото Му бъде благоугодно.
27 И каза още царят на свещеник Садока: виждаш ли, - върни се в града смиром заедно със сина си Ахимааса и с Авиатаровия син Ионатана, двамата ваши синове;
28 виждате ли, аз ще се побавя по равнината в пустинята, докле ми пристигне известие от вас.
29 Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Иерусалим и останаха там.
30 А Давид тръгна към Елеонската планина, вървеше и плачеше; главата му бе покрита, и той вървеше бос; и всички люде, които бяха с него, покриха всеки главата си, вървяха и плачеха.
31 Обадиха на Давида и казаха: и Ахитофел е между съзаклятниците заедно с Авесалома. И каза Давид: Господи, (Боже мой!) осуети съвета на Ахитофела.
32 Когато Давид възлезе навръх планината, дето се покланяше Богу, ето насреща му иде Хусий архитенец, Давидов приятел: дрехата му бе раздрана, и на главата му прах.
33 И Давид му каза: ако дойдеш с мене, ще ми бъдеш тегота;
34 но, ако се върнеш в града и кажеш на Авесалома: "царю, (братята ти минаха, и царят, баща ти, мина, и сега) аз съм твой слуга; (остави ме жив,) досега бях слуга на баща ти, а сега съм твой слуга", ти ще осуетиш за мене съвета на Ахитофела.
35 Ето, там с тебе ще бъдат свещениците Садок и Авиатар, и всяка дума, която чуеш от дома на царя, обаждай на свещениците Садока и Авиатара.
36 Заедно с тях там са и двамата им синове: Ахимаас, син Садоков, и Ионатан, син Авиатаров; по тях ми пращайте всяка вест, която чуете.
37 И Хусий, Давидов приятел, отиде в града, а в това време Авесалом влизаше в Иерусалим. |
