1 А когато Самуил остаря, постави своите синове за съдии над Израиля.
2 Името на по-големия му син беше Иоил, а името на втория му син - Авия; те бяха съдии във Вирсавия.
3 Но синовете му не вървяха по неговите пътища, а се впуснаха в користи, взимаха подаръци и съдеха криво.
4 Тогава се събраха всички старейшини Израилеви, дойдоха при Самуила в храма
5 и му рекоха: ето, ти остаря, а синовете ти не вървят по твоите пътища, затова постави ни цар, който да ни съди, както е у другите народи.
6 Тия думи не бяха приятни на Самуила, когато те казаха: дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на Господа.
7 И Господ рече на Самуила: чуй народния глас във всичко, що ти говорят; защото те не отхвърлиха тебе, а отхвърлиха Мене, за да не царувам над тях;
8 както постъпваха от оня ден, когато ги изведох из Египет, и доднес, като Ме оставиха и служеха на други богове, тъй постъпват и с тебе;
9 затова, послушай гласа им; само изложи им и обяви им правата на царя, който ще царува над тях.
10 И Самуил обади всички тия думи Господни народу, който искаше от него цар,
11 и рече: ето какви ще бъдат правата на царя, който ще царува над вас: той ще взима синовете ви и ще ги прави свои колесничари и свои конници, и те ще препускат пред колесниците му;
12 и ще ги постави да му бъдат хилядници и петдесетници, да му обработват нивите, да жънат житото му и да му правят войнишко оръжие и всичко потребно за колесниците му;
13 ще взима дъщерите ви да правят благовонни мазила, да готвят ястие и пекат хляб;
14 ще взима най-добрите ви ниви, лозя и маслинени градини и ще ги дава на слугите си;
15 ще взима десетъка от сеитбите ви и от лозята ви и ще го дава на скопците си и на слугите си;
16 ще взима робите ви и робините ви, най-добрите ви момци и ослите ви и ще ги употребява за своя работа;
17 ще взима десетък от дребния ви добитък, и вие сами ще му бъдете роби;
18 тогава ще заохкате от царя си, когото сте си избрали, и Господ няма да ви отговаря тогава.
19 Но народът не рачи да послуша гласа на Самуила и каза: не, нека има цар над нас,
20 и ние ще бъдем като другите народи: ще ни съди нашият цар и ще върви пред нас, и ще води нашите войни.
21 И Самуил изслуша всички тия думи на народа и ги предаде в ушите на Господа.
22 И Господ рече на Самуила: послушай гласа им и постави им цар. И Самуил рече на израилтяните: идете всеки в града си. |