1 В ония дни Израил нямаше цар; и в ония дни Дановото коляно търсеше си дял, дето да се засели, защото дотогава не му се беше паднал пълен дял между Израилевите колена.
2 И Дановите синове изпратиха от племето си петима храбри мъже, от Цора и Естаол, за да обгледат земята и да я изучат, и им казаха: идете, изучете земята. Те дойдоха в Ефремова планина близо до дома на Миха и там пренощуваха.
3 Като бяха при дома на Миха, те познаха гласа на младия левит, влязоха там и го попитаха: кой те доведе тука? какво правиш тука? и защо си тука?
4 Той им отговори: това и това стори за мене Миха, нае ме, и аз съм му свещеник.
5 Те му казаха: попитай Бога, за да знаем, сполучлив ли ще бъде пътят ни, по който сме тръгнали.
6 Свещеникът им каза: вървете смиром; пред Господа е пътят ви, по който сте тръгнали.
7 И петимата мъже тръгнаха, и дойдоха в Лаис, и видяха тамошния народ, че си живее спокойно, по обичая на сидонци, че е тих и безгрижен, и че нямаше в оная земя, кой да онеправдава в нещо, или да има власт: тоя народ живееше далеч от сидонци и с никого нямаха никаква работа.
8 И (петимата души) се върнаха при братята си в Цора и Естаол, и братята им ги попитаха: какво свършихте?
9 Те отговориха: станете да отидем против тях; ние видяхме земята, тя е твърде хубава; какво, вие се двоумите? не се бавете да тръгнете и да завладеете оная земя;
10 кога тръгнете, ще дойдете при един народ безгрижен, и оная земя е широка; Бог я предава във ваши ръце; мястото е такова, че няма оскъдия в нищо, що дава земята.
11 И тръгнаха оттам, от Дановото коляно, от Цора и Естаол, шестстотин души, препасани с войнишко оръжие.
12 Те тръгнаха и се разположиха на стан в Кириатиарим, в Иудея. Затова и доднес наричат онова място Данов стан. Той е оттатък Кириатиарим.
13 Оттука те тръгнаха за Ефремова планина и дойдоха при дома на Миха.
14 И петимата мъже, които бяха ходили да обглеждат земята Лаис, казаха на братята си: знаете ли, че в един от тия домове има ефод, терафим, истукан и излян кумир? и тъй, помислете, какво да се прави.
15 И се отбиха там и влязоха в дома на младия левит, в дома на Миха, и го поздравиха.
16 А шестстотинте Данови синове, препасани с войнишко оръжие, стояха при вратата.
17 Петимата пък души, които бяха ходили да обглеждат земята, отидоха, влязоха там, взеха истукана и ефода, терафима и изления кумир. А свещеникът стоеше при вратата с шестстотинте души, препасани с войнишко оръжие.
18 Когато влязоха в дома на Миха и взеха истукана, ефода, терафима и изления кумир, свещеникът им каза: какво правите?
19 Те му отговориха: мълчи, тури ръка на устата си и върви с нас и бъди ни отец и свещеник; по-добре ли ти е да бъдеш свещеник в дома на едного човека, отколкото да бъдеш свещеник в Израилево коляно или племе?
20 Свещеникът се зарадва, взе ефода, терафима и истукана (и изления кумир), и тръгна с народа.
21 Те се обърнаха и тръгнаха, и изпратиха напред децата, добитъка и тежките работи.
22 Когато се отдалечиха от дома на Миха, (Миха и) жителите от домовете, съседни с Миховия дом, се събраха и се втурнаха подир Дановите синове
23 и викнаха на Дановите синове. Дановите синове се обърнаха и казаха на Миха: какво ти е, та викаш толкова?
24 Миха отговори: взехте ми боговете, които бях направил, и свещеника, и заминахте: какво ми остава още, та казвате: какво ти е?
25 Дановите синове му казаха: да не чуваме гласа ти; инак, някои от нас, като се разсърдят, ще ви нападнат, и ти ще погубиш себе си и челядта си.
26 И Дановите синове си тръгнаха в пътя; а Миха, като видя, че те са по- силни от него, тръгна си назад и се върна у дома си.
27 А (Дановите синове) взеха това, което бе направил Миха, и свещеника, който беше у него, и отидоха в Лаис против спокойния и безгрижен народ, и го избиха с меч, а града изгориха с огън.
28 Нямаше кой да помогне, защото той беше отдалечен от Сидон и с никого нямаше работа. Тоя град се намираше в долината, що е близо до Бет-Рехов. И съградиха отново град и се заселиха в него,
29 като нарекоха града с име Дан, по името на баща си Дана, Израилев син; а по-преди оня град се наричаше Лаис.
30 И Дановите синове си поставиха истукан; Ионатан пък, син на Гирсона, Манасиев син, той и синовете му, бяха свещеници в Дановото коляно до деня, когато жителите на оная земя се преселиха;
31 и имаха си истукан, който беше направен от Миха, през всичкото време, докле домът Божий се намираше в Силом. |
