1 Слушай, Израилю: ти сега отиваш отвъд Иордан да завладееш народи, по- големи и по-силни от тебе, градове големи, с укрепления до небеса,
2 народ (голям), многоброен и едър, Енаковите синове, за които знаеш и си чувал: "кой ще устои срещу Енаковите синове?"
3 Но сега знай, че Господ, Бог твой, върви пред тебе като огън, който пояжда: Той ще ги изтреби и ще ги повали пред тебе, и ти ще ги изгониш и погубиш, както ти говори Господ.
4 Когато ще ги изгонва Господ, Бог твой, отпреде ти, не казвай в сърцето си: "за моята праведност ме доведе Господ да завладея тая (добра) земя", защото поради нечестието на тия народи Господ ги изгонва отпреде ти;
5 не за праведността си и не за правотата на сърцето си ти отиваш да наследиш земята им, а поради нечестието (и беззаконията) на тия народи Господ, Бог твой, ги изгони отпреде ти, и за да изпълни думата, с която се кле Господ на твоите отци Авраама, Исаака и Иакова;
6 затова знай (сега), че не за праведността ти Господ, Бог твой, ти дава да завладееш тая добра земя, - понеже ти си народ твърдоглав.
7 Помни, не забравяй, колко си гневил Господа, твоя Бог, в пустинята: от самия оня ден, когато излязохте из Египетската земя, та докато пристигнахте на това място, вие се противихте на Господа.
8 И при Хорив вие раздразнихте Господа, и се разгневи Господ на вас, тъй че искаше да ви изтреби,
9 когато аз възлязох на планината, за да приема каменните скрижали, скрижалите на завета, който Господ бе сключил с вас; и прекарах на планината четирийсет дена и четирийсет нощи, хляб не ядох и вода не пих;
10 и даде ми Господ двете каменни скрижали, написани с Божия пръст, а на тях (написани бяха) всички думи, които ви изрече Господ на планината изсред огъня в деня на събранието.
11 След като изминаха четирийсет дена и четирийсет нощи, Господ ми даде двете каменни скрижали, скрижалите на завета,
12 и ми рече Господ: стани, върви по-скоро оттука, защото твоят народ, който ти изведе из Египет, се разврати: скоро се те отклониха от пътя, който им бях заповядал; те си направиха излян истукан.
13 И рече ми Господ: (Аз ти говорих веднъж и дваж:) виждам тоя народ, ето, той е народ твърдоглав;
14 остави Ме да ги изтребя и да излича името им из поднебесието, а от тебе да произведа народ (по-голям), по-силен и по-многоброен от тях.
15 Аз се обърнах и слязох от планината, а планината гореше в огън; двете скрижали на завета бяха в двете ми ръце;
16 и видях, че вие бяхте съгрешили против Господа, вашия Бог, направили си бяхте излян телец, и скоро се бяхте отклонили от пътя, който ви бе заповядал Господ (да държите);
17 тогава взех двете скрижали, хвърлих ги от ръцете си, та ги разбих пред очите ви.
18 И припаднах (пак) пред Господа, молих се, както по-напред, четирийсет дена и четирийсет нощи, хляб не ядох и вода не пих, за всичките ви грехове, с които съгрешихте, като направихте зло пред Господа (вашия Бог) и Го разгневихте;
19 защото аз се страхувах от гнева и яростта, с които Господ се разгневи на вас и искаше да ви погуби. И Господ ме послуша и тоя път.
20 И на Аарона се силно разгневи Господ и искаше да го погуби; но аз се молих тогава и за Аарона.
21 А греха ви, що сторихте, - телеца - взех, изгорих го в огъня, счуках го и цял (го) стрих тъй, че стана на ситен прах, и аз хвърлих тоя прах в потока, който течеше от планината.
22 И в Тавер, в Маса и в Киброт-Хатаава вие раздразнихте Господа (вашия Бог).
23 И когато Господ ви пращаше от Кадес-Варни, с думите: вървете, завладейте земята, която ви давам, - вие се възпротивихте на заповедта на Господа, вашия Бог, и не Му повярвахте и не послушахте гласа Му.
24 Вие си бяхте непокорни на Господа още от оня ден, откогато ви познавам.
25 И като припаднах на молба пред Господа, молих Го през четирийсет дена и четирийсет нощи, понеже Господ искаше да ви погуби;
26 молих се Господу и казах: Владико Господи, (Царю на боговете,) не погубвай Своя народ и Своя дял, който Ти избави с величието на Своята (сила), който Ти изведе из Египет с яка ръка (и с високата Си мишца);
27 спомни Си за Твоите раби Авраама, Исаака и Иакова (на които си се клел в Себе Си); не гледай ожесточението на тоя народ, нито нечестието му, нито греховете му,
28 за да не би (жителите) на оная земя, отдето ни изведе, да кажат: "Господ не можа да ги въведе в земята, която им бе обещал, и от омраза към тях изведе ги, за да ги погуби в пустинята";
29 а пък те са Твой народ и Твой дял, който Ти изведе (из Египетската земя) с великата Си сила и високата Си мишца. |
