1 Тогава Моисей свика цял Израил и им каза: слушай, Израилю, наредбите и законите, които ще изрека днес в ушите ви, научете ги и залягайте да ги изпълнявате.
2 Господ, Бог наш, сключи с нас завет на Хорив.
3 Тоя завет Господ сключи не с нашите отци, а с нас, които сме тука днес всички живи.
4 Лице с лице говори Господ с вас на планината изсред огъня:
5 аз пък стоях между Господа и между вас в онова време, за да ви предавам думите Господни, понеже вие се бояхте от огъня и не възлязохте на планината. Той тогава каза:
6 Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството;
7 да нямаш други богове пред лицето Ми.
8 Не си прави кумир и никакво изображение на това, що е на небето горе, и що е на земята долу, и що е във водите под земята,
9 не им се кланяй и не им служи; защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който, за греха на бащите, наказвам до трето и четвърто поколение децата, които Ме мразят,
10 и Който показвам милост до хиляди поколения към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.
11 Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог; защото Господ (Бог твой) няма да остави ненаказан оногова, който употребява името Му напразно.
12 Пази съботния ден, за да го светиш, както ти е заповядал Господ, Бог твой;
13 шест дена работи и върши всичките си работи,
14 а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: не върши (в него) никаква работа, ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни волът ти, ни оселът ти, нито някой твой добитък, нито пришълецът ти, който е у тебе, за да си почине робът ти и робинята ти (и оселът ти), както и ти;
15 и помни, че (ти) беше роб в Египетската земя, но Господ, Бог твой, те изведе оттам с твърда ръка и висока мишца, затова и ти заповяда Господ, Бог твой, да тачиш съботния ден (и свето да го пазиш).
16 Почитай баща си и майка си, както ти заповяда Господ, Бог твой, за да живееш дълго и да ти бъде добре в оная земя, която ти дава Господ, Бог твой.
17 Не убивай.
18 Не прелюбодействувай.
19 Не кради.
20 Не лъжесвидетелствувай против ближния си.
21 Не пожелавай жената на ближния си и не пожелавай дома на ближния си, нито нивата му, нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък,) нито нещо друго, което е на ближния ти.
22 Тия думи изрече Господ гръмогласно към цялото ви събрание на планината изсред огън, облак и мрак (и буря), и повече не говори, и ги написа на две каменни скрижали и ми ги предаде.
23 И когато чухте гласа изсред мрака, и планината гореше в огън, вие се приближихте до мене, всички началници на вашите колена и стареите ваши,
24 и казаха: ето, показа ни Господ, Бог наш, славата Си и величието Си, и чухме гласа Му изсред огъня; днес видяхме, че Бог говори с човека, и тоя остава жив;
25 но защо сега да умираме? защото тоя голям огън ще ни погълне; ако пак чуем гласа на Господа, нашия Бог, ще умрем;
26 защото има ли някаква плът, която да е чувала, както ние, гласа на живия Бог, Който говори изсред огъня, и да е останала жива?
27 пристъпи ти и слушай всичко, що (ти) каже Господ, Бог наш, и ни разказвай всичко, каквото ти каже Господ, Бог наш, а ние ще слушаме и ще изпълняваме.
28 И Господ чу вашите думи, как се разговаряхте с мене, и каза ми Господ: чух думите на твоя народ, които ти говориха; всичко, що говориха, е добро;
29 о, да имаха те такова сърце, та да се бояха от Мене и да спазваха всичките Ми заповеди през всички дни, за да бъде добре тям и на синовете им, вовеки!
30 иди им кажи: "върнете се в шатрите си",
31 а ти остани тук с Мене, и Аз ще ти изрека всички заповеди, наредби и закони, на които трябва да ги научиш, да постъпват (тъй) в оная земя, която им давам за владение.
32 Гледайте да постъпвате тъй, както ви заповяда Господ, Бог ваш; не се отбивайте ни надясно, ни наляво;
33 ходете по пътя, по който ви заповяда Господ, Бог ваш, за да бъдете живи и да ви бъде добре и да проживеете дълго време в оная земя, която ще получите за владение. |
