1 И обърнахме се оттам и вървяхме към Васан, и излезе на бой срещу нас васанският цар Ог с целия си народ, при Едрея.
2 И рече ми Господ: не бой се от него, защото Аз ще предам в ръката ти него и целия му народ и цялата му земя, и ти ще сториш с него тъй, както стори с аморейския цар Сихона, който живееше в Есевон.
3 И Господ, Бог наш, предаде в ръцете ни и Ога, царя васански, и целия му народ; и разбихме го, тъй че от него не остана никой жив.
4 Тогава превзехме всичките му градове, та не остана град, който да не бяхме превзели от тях: шейсет града, цялата област Аргов, царството на Ога васански.
5 Всички тия градове бяха укрепени с високи стени, порти и заворници, освен твърде многото неукрепени градове.
6 И ние ги предадохме на заклятие, както сторихме със Сихона, царя есевонски, като предадохме на заклятие всеки град с мъжете, жените и децата;
7 а всичкия добитък и плячките от градовете разграбихме.
8 И тогава превзехме от ръцете на двамата аморейски царе земята отсам Иордан, от поток Арнон до планина Ермон, -
9 сидонци казват на Ермон Си'рион, а аморейци го наричат Сенир, -
10 всички градове на равнината, цял Галаад и цял Васан до Салха и Едрея, градове от царството на Ога васански;
11 защото само васанският цар Ог оставаше от рефаими. Ето, одърът му беше железен одър, и сега е в Рава, у Амоновите синове: дълъг девет лакти, а широк - четири лакти, мъжки лакти.
12 Тогава превзехме тая земя, като почнеш от Ароир, който е при поток Арнон; а половината от планина Галаад с градовете й предадох на Рувимовото и Гадовото колена;
13 остатъкът пък от Галаад и цял Васан, царството на Ога, предадох на половината Манасиево коляно, цялата област Аргов, с цял Васан. (Тя се нарича земя на рефаими.)
14 Иаир, Манасиев син, превзе цялата област Аргов до пределите Гесурски и Маахски, и нарече Васан, по своето име, Иаирови селища, както и доднес;
15 на Махира дадох Галаад;
16 а на коляното Рувимово и Гадово дадох от Галаад до поток Арнон, земята между потока и предела, до поток Иавок, предела на Амоновите синове,
17 тъй също равнината и Иордан, който е и предел, от Кинерет до морето на равнината, Солено море, при полите на планина Фасга към изток.
18 Тогава ви дадох и заповед, думайки: Господ, Бог ваш, ви даде да владеете тая земя; всички способни за война, след като се въоръжите, вървете пред братята си, Израилевите синове;
19 само жените ви, децата ви и добитъкът ви (понеже зная, че имате много добитък), нека останат в градовете ви, които съм ви дал,
20 докле Господ (Бог) не даде покой на вашите братя, както на вас, и докле и те не наследят земята, която Господ, Бог ваш, им дава отвъд Иордан; тогава завърнете се всякой в своето наследие, което съм ви дал.
21 А на Иисуса заповядах в онова време, думайки: очите ти видяха всичко, което Господ, Бог ваш, стори с тия двама царе; същото ще стори Господ и с всички царства, през които ще минаваш;
22 не бойте се от тях, защото Господ, Бог ваш, Сам се сражава за вас.
23 И молих се Господу в онова време, думайки:
24 Владико Господи, Ти почна да показваш на Твоя раб величието Си (и силата Си) и крепката Си ръка (и високата мишца); та има ли някой бог на небето, или на земята, който би могъл да прави такива дела, като Твоите, и с такава мощ, като Твоята?
25 Дай ми да мина и да видя оная хубава земя отвъд Иордан и оная прекрасна планинска страна и Ливан.
26 Но Господ ми беше гневен заради вас и ме не послуша, и ми рече Господ: стига, занапред да ми не говориш вече за това;
27 възлез навръх Фасга и дигни очи към морето и към север, към юг и към изток, погледни с очи, защото няма да преминеш този Иордан;
28 и дай на Иисуса наставление, подкрепи го и го утвърди: защото той ще предвожда тоя народ и той ще им подели на дялове земята (цяла), на която ти ще погледнеш.
29 И спряхме се в долината срещу Бет-Фегор. |