1 И рече Господ на Моисея в Моавските равнини при Иордан, срещу Иерихон, думайки:
2 заповядай на синовете Израилеви да дадат на левитите от дяловете на владението си градове за живеене, и поле около градовете дайте на левитите:
3 в градовете ще живеят те, а полето ще бъде за добитъка им, за имота им и за всички техни житейски потреби.
4 Полето около градовете, което ще дадете на левитите, трябва да се простира от градската стена (две) хиляди лакти околовръст.
5 И отмерете вън от града, откъм изток две хиляди лакти, откъм юг две хиляди лакти, откъм запад две хиляди лакти, откъм север две хиляди лакти, а в средата да бъде градът: такова ще им бъде полето около градовете.
6 Между градовете, които ще дадете на левитите, (да има) шест града за убежище, дето ще позволите да забягват убийци; и освен тях дайте четирийсет и два града;
7 всички градове, които трябва да дадете на левитите, да бъдат четирийсет и осем града, с поле около тях.
8 И кога давате градовете от владението на синовете Израилеви, давайте от по-голямото - повече, от по-малкото - по-малко; всяко коляно, според дела си, който ще получи, нека даде от своите градове на левитите.
9 И рече Господ на Моисея, думайки:
10 обади на синовете Израилеви и им кажи: кога минете през Иордан в Ханаанската земя,
11 изберете си градове, които да ви бъдат градове за убежище, където би могъл да забегне убиец, който без умисъл е убил човек;
12 и тия градове да ви бъдат убежище от отмъстителя (за кръв), та да не бъде погубен оня, който е извършил убийство, преди да излезе на съд пред общината.
13 А градовете, които ще дадете, градовете за убежище, трябва да бъдат шест:
14 три града дайте отсам Иордан и три града дайте в Ханаанската земя; те трябва да бъдат градове за убежище;
15 тия шест града да бъдат убежище за синовете Израилеви, за пришълеца и за преселника между вас, за да забягва в тях всеки, който без умисъл е убил човек.
16 Ако някой удари някого с желязно оръдие тъй, че тоя умре, той е убиец: убиецът да бъде умъртвен;
17 и ако някой удари някого с камък из ръка, който може да причини смърт тъй, че тоя умре, той е убиец: убиецът да бъде умъртвен;
18 или ако удари с дървено оръдие из ръка, което може да причини смърт тъй, че тоя умре, той е убиец: убиецът да бъде умъртвен;
19 отмъстителят за кръв сам може да умъртви убиеца: щом го срещне, може сам да го умъртви;
20 ако някой блъсне някого от омраза, или с умисъл хвърли върху него нещо тъй, че тоя умре,
21 или от вражда го удари с ръка тъй, че тоя умре, то който е ударил, да бъде умъртвен, той е убиец; отмъстителят за кръв може да умъртви убиеца, щом го срещне.
22 Ако ли го блъсне, без да ще, без вражда, или хвърли връх него нещо без умисъл,
23 или, без да съгледа, изтърве отгоре му някой камък, който може да причини смърт, тъй че оня умре, но той не му е бил враг и не му е желаел зло,
24 то общината да реши делото между убиеца и отмъстителя за кръв според тия наредби;
25 и общината да избави убиеца от ръката на отмъстителя за кръв, и да го върне в града на неговото убежище, където той е забягнал, за да живее там до смъртта на великия свещеник, който е помазан със свещен елей;
26 ако ли убиецът излезе вън от чертата на града за убежище, където е забягнал,
27 и отмъстителят за кръв го намери вън от чертата на града на неговото убежище, и отмъстителят за кръв умъртви тоя убиец, той няма да бъде виновен за кръвнина,
28 защото оня трябваше да живее в града на убежището си до смъртта на великия свещеник, а след смъртта на великия свещеник убиецът трябваше да се върне в земята на владението си.
29 Това да ви бъде законна наредба в поколенията ви, във всичките ви жилища.
30 Ако някой убие човек, убиецът да се умъртви по думите на свидетели; но един свидетел не е достатъчен за осъждане на смърт.
31 И не вземайте откуп за душата на убиеца, който е виновен за смърт, но го предавайте на смърт.
32 И не вземайте откуп за забягналия в убежищен град, за да му позволите да живее в земята си, преди да умре (великият) свещеник.
33 Не осквернявайте земята, на която (ще живеете); защото кръвта осквернява земята, и земята се не очистя от проляната върху нея кръв инак, освен с кръвта на оногова, който я е пролял.
34 Да не осквернявате земята, на която живеете, сред която обитавам Аз; защото Аз, Господ, обитавам между синовете Израилеви. |