1 И дойде Иосиф та обади на фараона, като рече: баща ми и братята ми, с дребния и едрия си добитък и с всичкия си имот, дойдоха от Ханаанската земя; и ето, те са в земя Гесем.
2 И взе от братята си петима души и ги представи на фараона.
3 И попита фараонът братята му: с какво се поминувате? Те отговориха фараону: овчари сме твоите раби, и ние и бащите ни.
4 И рекоха те на фараона: дойдохме да поживеем в тая земя, защото няма паша за добитъка на твоите раби, понеже в Ханаанската земя има голям глад; затова позволи на твоите раби да се заселят в земя Гесем.
5 А фараонът рече на Иосифа: баща ти и братята ти дойдоха при тебе;
6 Египетската земя е пред тебе; засели баща си и братята си на най- доброто място в страната; нека живеят в земя Гесем; и ако знаеш, че между тях има способни люде, постави ги нагледници над моя добитък.
7 Тогава Иосиф доведе баща си Иакова и го представи на фараона; а Иаков благослови фараона.
8 Фараонът попита Иакова: колко са годините на живота ти?
9 Иаков отговори на фараона: дните на моето странствуване са сто и трийсет години; кратки и злочести са дните на моя живот и не достигнаха до годините на живота на отците ми в дните на тяхното странствуване.
10 Иаков благослови фараона и си излезе.
11 Иосиф засели баща си и братята си, и им даде владение в Египетската земя, в най-добрата част на тая земя, в областта Раамсес, както бе заповядал фараонът.
12 И доставяше храна Иосиф на баща си и братята си и на целия си бащин дом, според нуждите на всяка челяд.
13 А жито нямаше по цялата земя, защото гладът се бе усилил твърде много, та изнемощя от глад Египетската земя, както и Ханаанската земя.
14 Иосиф събра всичкото сребро, колкото имаше в Египетската и в Ханаанската земя, за житото, което купуваха, и това сребро внесе Иосиф в дома фараонов.
15 Привърши се среброто в Египетската и в Ханаанската земя. Тогава всички египтяни дойдоха при Иосифа и казваха: дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, задето ни се свърши среброто?
16 Иосиф отговори: докарвайте добитъка си, и ще ви давам (хляб) срещу добитъка ви, щом сте свършили среброто си.
17 И докарваха добитъка си при Иосифа, а Иосиф им даваше жито срещу коне, срещу стада от дребен и едър добитък, и срещу осли; и им доставяше хляб през оная година срещу всичкия им добитък.
18 И премина тая година; и на втората година дойдоха при него и му рекоха: няма да скрием от нашия господар, че среброто се свърши, и добитъкът принадлежи на нашия господар; нищо вече не ни остана за пред господаря ни, освен телата ни и земите ни;
19 защо да гинем пред твоите очи, и ние и земите ни? Купи нас и земите ни срещу жито, и ще бъдем със земите си роби на фараона, а ти ни дай семе, за да останем живи и да не умрем, та и земята ни да не запустее.
20 Тогава Иосиф прекупи цялата Египетска земя за фараона, тъй като всички египтяни продадоха нивите си, понеже гладът ги притискаше. И земята стана имот на фараона.
21 И пороби той народа от единия край на Египет до другия.
22 Само земята на жреците не купи (той), защото жреците имаха определен от фараона дял, и те се хранеха от своя дял, даден им от фараона; затова и не продадоха земята си.
23 И каза Иосиф на народа: ето, купих сега вас и земята ви за фараона; ето ви семе, засявайте земята;
24 по време на жетва давайте на фараона петата част, а четири части ще останат за вас, за засяване нивите, за прехрана на вас и на ония, които са в домовете ви, и за прехрана на децата ви.
25 Те рекоха: ти ни спаси живота; нека намерим милост пред очите на господаря си и нека бъдем роби фараонови.
26 И нареди Иосиф закон в Египетската земя, дори доднес: петата част да се дава на фараона, с изключение само земята на жреците, която не принадлежеше на фараона.
27 А Израил живееше в Египетската земя, в земя Гесем, която владееха те, и се плодяха, и твърде се умножиха.
28 Иаков живя в Египетската земя седемнайсет години; дните на Иакова, годините на живота му бяха сто четирийсет и седем години.
29 Дойде време да умре Израил, и повика сина си Иосифа и му рече: ако съм намерил благоволение пред очите ти, тури ръката си под бедрото ми и се закълни, че ще ми сториш милост и правда: не ще ме погребеш в Египет,
30 та да легна при отците си; ще ме изнесеш от Египет и ще ме погребеш в тяхната гробница. Иосиф рече: ще постъпя според думата ти.
31 И рече: закълни ми се. И той му се закле. А Израил се поклони върху възглавницата на постелката. Според превода на 70-те: "на върха на жезъла му". |
