1 В онова време Иуда се отдели от братята си и се посели близо до един одоламитец, на име Хира.
2 И съгледа там Иуда дъщерята на един хананеец, на име Шуа; взе я и влезе при нея.
3 Тя зачена, и роди син; и той го нарече Ир.
4 И пак зачена, и роди син и го нарече с име Онан.
5 Роди и (трети) син и го нарече с име Шела. Иуда беше в Хезив, когато тя го роди.
6 И взе Иуда за първородния си син Ира жена, на име Тамар.
7 Ир, първородният син на Иуда, беше лош пред очите на Господа, и го умъртви Господ.
8 Тогава Иуда рече на Онана: влез при братовата си жена, ожени се за нея като девер и възстанови на брата си потомство.
9 Онан знаеше, че потомството няма да бъде негово; и затова, кога влизаше при братовата си жена, изливаше (семето) на земята, за да не даде потомство на брата си.
10 А това, което правеше, беше зло пред очите на Господа; и Той умъртви и него.
11 И рече Иуда на снаха си Тамар (след смъртта на двамата си сина): живей като вдовица в бащиния си дом, докле порасне син ми Шела. Защото той рече (на ума си): да не би да умре и той като братята си. Тамар отиде и заживя в бащиния си дом.
12 Мина се много време, и умря дъщерята на Шуа, жена Иудина. Иуда, след като се утеши, отиде в Тамна при ония, които стрижеха добитъка му, сам той и приятелят му Хира, одоламитец.
13 И обадиха на Тамар, като рекоха: ето, свекър ти отива в Тамна да стриже добитъка си.
14 А тя си съблече вдовишките дрехи, забули се с було и, като се обви, седна при портите на Енаим, на пътя за Тамна. Защото видя, че Шела бе пораснал, а тя още не бе му дадена за жена.
15 Видя я Иуда и я помисли за блудница, понеже бе забулила лицето си. (И я не позна.)
16 Той се обърна към нея и рече: ще вляза при тебе. Защото не знаеше, че тя е снаха му. А тя рече: какво ще ми дадеш, ако влезеш при мене?
17 Той отговори: ще ти пратя от стадото (си) едно козле. А тя рече: даваш ли ми залог, докле изпратиш?
18 Той рече: какъв залог да ти дам? Тя отговори: печата си, връвта си и тоягата, що е в ръката ти. Той й ги даде и влезе при нея; и тя зачена от него.
19 Тя стана, отиде си и сне булото си и облече вдовишките си дрехи.
20 А Иуда изпрати козлето чрез приятеля си одоламитеца, за да прибере залога от ръката на жената, ала не я намери.
21 И попита жителите на онова място и рече: де е блудницата, която беше в Енаим при пътя? Но те отговориха: тук не е имало блудница.
22 Той се върна при Иуда и рече: не я намерих; пък и жителите на онова място казаха: тук не е имало блудница.
23 Иуда рече: нека си ги задържи, стига само да не станем за присмех; ето, пращах й това козле, но ти я не намери.
24 Минаха се около три месеца, и обадиха на Иуда, като казаха: снаха ти Тамар паднала в блудство, и ето непразна е от блудство. Иуда рече: изведете я, и да бъде изгорена.
25 Но когато я поведоха, тя прати да кажат на свекъра й: аз съм непразна от оногова, чиито са тия неща. И рече: познай, чий е тоя печат, връвта и тоягата.
26 Иуда ги позна и рече: тя е по-права от мене, защото аз я не дадох на сина си Шела. И той я вече не позна.
27 Когато да ражда, оказа се, че в утробата й има близначета.
28 И при раждането се показа ръката (на едното); а бабата взе, та върза на ръката му червена нишка и рече: това излезе първо.
29 Но то върна ръката си; и ето, излезе братчето му. А тя рече: как си разкъса ти преградата? И го нарекоха с име Фарес.
30 После излезе братчето му с червената нишка на ръка. И го нарекоха с име Зара. |
